Дъщерята на пеперудите
- Автор: Манро Элис
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-264-5
- Переводчик: Паулина Стойчева Мичева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дъщерята на пеперудите». Краткое содержание книги:
От самото си раждане, Лус Авила познава легендата за las mariposas — красивите пеперуди монарх, които всяка година прелитат с крехките си криле, близо пет хиляди километра, за да се завърнат до зимния си дом в Мексико. От баба си, която винаги е била нейното единствено семейство, е научила за техните мистични сили и за вдъхновяващото им пътуване. Сега е нейният ред — също като пеперудите — да се отправи на това дълго и опасно пътешествие до планините на Мексико, за да изпълни последното желание на любимата си абуела и да намери своите корени. Зад себе си оставя, мъж, който я обича искрено, но пътуването ще й помогне да открие нещо също, толкова важно. Защото не можеш да вървиш към бъдещето си, ако не си се примирил с миналото си.
Съдбата среща Лус с няколко загубили пътя си жени, които не приличат по нищо една на друга — всички са на различна възраст, с различен характер и различни мечти… Всяка от тях търси и копнее за промяна в живота си.
И докато следват зрелищната, блещукаща река от оранжеви пеперуди в небето, в това нежно и понякога болезнено завръщане, към дома и към своето съкровено аз, Лус и нейните приятелки ще бъдат понесени на вълните на древните ритуали и митове…
Жените, също като пеперудите монарх, трябва да повярват на инстинкта си и да разперят криле за полет…
Лус беше шокирана и тонът й го показа ясно:
— Какво?! Стейси, ти току-що го срещна!
— Той е добър човек. Усещам го.
— Знам, че отначало, нещата не тръгнаха много добре между нас… — започна Маргарет.
— О, Господи, не! — възкликна Стейси и се разсмя. — Ти може и да си малко проклета, но не за това ви оставям. Говорих с Уейн и той ми каза, че отива право в Ел Ей. Предложи ми да ме закара. Ей, аз съм си такава. Тръгвам накъдето ме отвее вятърът. Благодаря ви за гостоприемството. И наистина се надявам да стигнете безопасно до Мексико и да намерите каквото трябва да намерите. — Пристъпи напред и прегърна силно Маргарет. — Бъди вярна на себе си, мацке. И си живей живота. — После приближи до Лус. — Знам, че баба ми щеше да те обикне. Тя харесваше момичета, с открити сърца и много кураж. — После прошепна тихо в ухото й: — Благодаря ти, че каза „да“.
Направи крачка назад и се зарови в огромната си лилава чанта. Извади от там някакви хартийки и ги пъхна в ръцете на Лус.
— Това е подарък за баба ти, за нейната ofrenda — каза тя. — Харесаха ми историите й. Сега всеки път когато видя пеперуда, ще се сещам и за нея. И за теб!
Обърна се и се забърза, с характерната си походка, поклащайки бедра, към пикапа на Уейн. Лус погледна в ръката си и видя бележката за кутията масло и двайсетдоларова банкнота. Размаха високо бележката за сбогом.
Стейси подаде платиненорусата си коса през прозореца, когато пикапът потегли, и изкрещя:
— Може да не знаеш къде отиваш, но в края на краищата ще стигнеш там, където ти е писано да бъдеш!
Лус и Маргарет махаха с ръце и гледаха, как колата се отдалечава, като вдигаше прах и пръскаше камъчета ситен чакъл, по пътя към магистралата.
— Става за житейски девиз — изкоментира иронично градинарката.
Лус се засмя и затвори с трясък, капака на колата.
— Хайде, Маргарет. Отново сме само двете. Да се връщаме на пътя и да стигнем там, където ни е писано да бъдем.
Петнайсет
Когато гъсеницата стане прекалено голяма за обвивката си, тя я сменя. Гъсениците на пеперудите минават през пет етапа на растеж и стават две хиляди пъти по-големи в сравнение с размера, в който са се излюпили, преди да се превърнат в какавида.
Марипоса решеше кобилата си, докато златистокафявата й козина заблестя и бледата й грива стана абсолютно мека, без никакви сплъстявания и възли. Ръцете вече я боляха и ризата й се беше напоила с потта й, но тя продължаваше да търка и търка гърба на животното. Когато приключи, миришеше по-лошо от Опал, но беше доволна, защото по кобилата нямаше нито едно останало петънце, от белите ивици по муцуната й, до хълбоците й.
Отпусна ръце и хвърли меката четка в кофата. Опал тръсна глава и се наведе с цялото си тяло към Марипоса.
— Искаш още, нали? — изкикоти се тя и прокара ръка по врата и ушите на кобилата. — Алчно момиче.
Когато за пръв път започна да се грижи за Опал, се ужасяваше винаги, когато голямата кобила се приближаваше до нея. Сега разбираше, че този жест е вид гушкане, въпреки че размерите на Опал, го правеха да изглежда доста тромаво. Марипоса облегна главата си на врата на кобилата и затвори очи. Топлината от тялото на животното идваше сякаш, от самото му сърце. Жената си пое дълбоко дъх и вдиша свежия аромат на сеното в конюшнята и миризмата на коня, която винаги я успокояваше. Днес беше дошла тук, за да обмисли на спокойствие, дали да се обади на майка си. Тя още не й беше звъннала и Марипоса не мислеше, че може да стои и да чака така, още дълго.
— Липсваше ми — каза тя на ухото на Опал.
— И ти ни липсваше.
Животното трепна, стреснато от гласа на Сам, но Марипоса беше свикнала с безшумната му походка и изненадващите появи. Присъствието му я успокояваше. Вярваше му така, както не беше вярвала на никой мъж от много години насам. Продължи да потупва врата на Опал с нежни, но сигурни движения.
— Спокойно, момиче, всичко е наред — каза тя, докато се обръщаше да погледне, през рамото си.
Сам беше застанал на прага, облегнат на вратата със скръстени ръце. Беше на достатъчно разстояние, за да се чувстват и конят, и тя самата, спокойни, и Марипоса му беше искрено благодарна за тактичността.
— Не исках да те стресна — каза Сам.
— Не си.