Слейд
- Автор: Донър Лорън
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Слейд». Краткое содержание книги:
— Страхувах се. Бях адски уплашен от теб и това е истината.
— Уплашен? — Пое си дълбоко дъх, опитвайки да се успокои и устоя на желанието да го удари, но беше изкушена. — Значи си се страхувал? От какво? Ти си с трийсет сантиметра по-висок от мен и с трийсет килограма по-тежък или нещо подобно. От какво тогава би се страхувал?
— Да бъдеш с мен те поставя в много по-голяма опасност. Това беше основната причина да стоя далеч от теб. Ти почти не умря в гората, можеше да загинеш в катастрофата и аз не искам да бъда причината още задници да те преследват. — Тя се вторачи в него, опитвайки се да проумее думите му. Но те бяха без значение, тъй като я бе наранил. Нямаше да му позволи да го направи отново. — Беше повече от това. Имах много време да мисля. Никога не се осмелих да си позволя да се привържа към нещо или към някого. Видях твърде много да умират и много болка. Никога не съм притежавал нищо и никога не съм могъл да разчитам на някой, който да е до мен в следващия момент или на другия ден. Онези задници, които ме държаха затворен, ако разберяха, че се интересувам от някой друг в изпитателната лаборатория, веднага го използваха срещу мен. По дяволите, използваха го срещу всички нас, за да ни контролират. Знам, че не можеш да разбереш какво прави с човека такъв живот, но мога да ти кажа, че ме повреди лошо. Прецакан съм. Страхувах се от това, което исках от теб, и същевременно не можех да ти върна тези силни емоции. Исках да ти дам време, но се оказа, че аз съм този, който се нуждае от него. Мислех, че ако си тръгна, ще спра да мисля за теб и ти ще си в по-голяма безопасност без мен. Казах си, че за теб ще бъде по-добре, ако не съм част от живота ти. Но не се получи точно така.
Честността му я изненада и част от гнева й поутихна. Не знаеше как да реагира, но сърцето й се разтопи от искрения му поглед и очевидната болка, звучаща в гласа му. Трябваше да признае, че наистина бе страдал в миналото. Призна си с готовност, че има недостатъци и това смекчи решението й да му остане сърдита.
— Обеща ми, че ще дойдеш за мен, но не го направи. Ти ме нарани, Слейд. Дори не поговори с мен. Как очакваш гневът и болката ми да изчезнат?
— Смятах да дойда при теб веднага след като се върнах в Хоумленд, но се наложи първо да отида на една среща. Джъстис настояваше. Чух да обяснява как и защо си станала мишена на хората. Замислих се как ще се чувствам, ако те убият само защото сме заедно. Откачих, док.
— Спри да ме наричаш така. Името ми е Триша. Използвай го.
Пръстите му докоснаха бузата й.
— И аз ти казах, че ще те наричам Триша само, когато съм вътре в теб. — Той снижи лице. — Искам да съм вътре в теб. Искам да те вкуся и да те почувствам. Има толкова много неща, които нямах възможност да направя. Искам да стенеш моето име и да чуя виковете ти от удоволствие. Трябва да ти покажа колко много значиш за мен и колко много ми липсваше. Моля те, позволи ми.
— Умолявам те, Слейд. — Тя твърдо срещна погледа му. — Не ми причинявай това. Ти ме нарани, когато обеща, че ще се върнеш за мен и не го направи. Трябваше да убия двама души и вярвах, че ще дойдеш да ми помогнеш, но не го стори. Наложи се други двама мъже да ме спасят, но все още таях надежда, че ще се появиш. Имах нужда от теб. Бях болна от притеснение, докато не ми съобщиха, че са те намерили жив. Чаках те да дойдеш при мен, когато казаха, че си се върнал в Хоумленд, но ти изчезна.
— Тръгнах да се връщам, когато стреля по онези задници. Чух изстрелите, но разбрах, че Флейм и Смайли, ще стигнат преди мен. Исках да те спася, но ти вече нямаше нужда от помощта ми. — Той замълча. — Освен това, не желаех да ме виждаш така, както изглеждах по онова време — бях убил много хора. Страхувах се, че като видиш кръвта по мен, ще преосмислиш желанието си да бъдеш с някой, способен на толкова много насилие и не би повярвала, че никога не съм те докосвал, за да ти причиня болка. Аз не съм изцяло човек… — Замълча отново, болезнена гримаса изкриви лицето му. — Беше за твое добро да не ме виждаш в онзи ми вид. Повярвай ми! Аз искам да бъда мъжът, когото желаеш, а не, от когото се страхуваш.
Нейната непоколебимост отслабна още повече. Той е несигурен в това какво представлява и как го възприемам аз. В края на краищата не е толкова корав задник. Пое си дълбоко дъх.
— Слейд, аз знам какъв си. Ясно ми е, че не си напълно човек и съм те приела такъв. Разкъсвах се отвътре, докато убивах онези мъже. Но след като го сторих, исках да си до мен и имах нужда от теб. Ти просто си тръгна, като че ли не означавах нищо. Не мога да си обясня защо би постъпил така, ако наистина те е грижа за мен.