Слейд
- Автор: Донър Лорън
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Слейд». Краткое содержание книги:
— Тя няма да ми прости.
Муун погледна към хижата.
— Трябва да я накараш да разбере, че те е грижа за нея и че си осъзнал колко много означава тя за теб.
Слейд отправи взор към постройката.
— Някакви идеи за това как да го направя?
— Всъщност, да. Ще вляза вътре да поговоря с момчетата. Сигурен съм, че ще направят така, както им кажа. Те също се грижат за Триша и искат да бъде щастлива. Вярвам, че си в състояние да я накараш да разбере, ако я обичаш толкова, колкото подозирам. Малко трудно ще се справя с Брас, защото той й е много близък приятел. Спри да ръмжиш! Между тях няма нищо.
— Какво предлагаш?
— Отивам да говоря с момчетата. След като Триша си легне, ние излизаме да лагеруваме навън. Докато е сама, ти ще се промъкнеш при нея, за да си я върнеш обратно.
Триша се обърна в леглото и усети до себе си топло тяло. Ръцете й докоснаха гореща, гола кожа. Ахна, отвори очи, но вътре бе твърде тъмно, за да види нещо. В някакъв момент от разговора бе заспала и мъжете бяха слезли долу. Отдръпна се назад.
— Предполагам, че на пода ти е било твърде неудобно, а? Ще е по-добре да си облечен от кръста надолу — предупреди тя човека, който бе легнал до нея. Съжали, че не притежава силно развито обоняние или остър поглед, за да определи с кой от тримата разговаря.
— Ммм — промърмори тихо нечий глас. Тялото се премести по-близо и една ръка се плъзна през кръста й.
— Хей — протестира Триша и го блъсна в гърдите. — Изтъркаляй се в другата половина на леглото. Нямам нищо против споделянето, но тялото ми не е възглавница, около която можеш да се увиеш.
Мъжът не остави разстояние между тях.
— Опитвам се да поспя малко, сладурче. А ти го правиш невъзможно, като се притискаш в мен.
Триша ахна отново и се надигна, докато търсеше копчето на нощната лампа. Ръката се премести от талията й и тя се изви. Пръстите й напипаха основата на лампата и в бързината почти я събориха. Напосоки посегна към ключа и натисна. За няколко секунди светлината я заслепи.
Обърна се и зяпна голите гърди на Слейд. Загорялата му мускулеста плът бе открита до кръста, където завивката се бе набрала и покриваше останалата част от него. Не беше сигурна дали той носи панталони и не искаше да знае. Фактът, че бе в леглото й, я шокира.
— Какво правиш? — Не можеше да повярва, че се е проснал в кревата й. — Как попадна тук?
— Разхождах се пред входната врата и ми помогнаха да вляза, след като заспа. — Слейд се отпусна на една страна. Сви ръка в лакът и подпря глава на дланта си, после й се усмихна. — Изключи светлината. Посред нощ е и аз искам да те прегърна.
Триша се вторачи в него.
— Ти ме остави на сухо, а сега искаш да ме прегърнеш! Как смееш да се пъхаш в леглото ми? За теб това нормално ли е?
— Да.
— Да не си се побъркал? Аз не съм. Махай се!
— Ела тук, сладурче.
Триша опита да изпълзи от леглото, но Слейд нежно я хвана и я постави по гръб върху матрака. Прикова я под голямото си топло тяло, като внимаваше да не я нарани. Две неща незабавно й станаха ясни. Първо, Слейд бе абсолютно гол. И второ, бе възбуден, тъй като почувства дебелата гореща подутина на ерекцията му срещу вътрешната страна на бедрото си. Те бяха кожа до кожа, там, където нощницата й се бе вдигнала. Пое си дъх, прекалено смаяна, че се е осмелил да предприеме подобен трик.
— Липсваше ми — рече й с дрезгав глас, докато красивият му поглед я изучаваше.
Искам да го мразя за това, че звучи секси и изглежда толкова привлекателен. Помни — той ме изостави. И това съвсем не беше секси и горещо. Беше подло и студено.
— Ти знаеше къде да ме намериш. — Триша опря длани на гърдите му, бутна с всички сили, но той не помръдна. Погледна го и стисна зъби. — Ще викам за помощ, ако не се махнеш от мен!
— Надявам се да имаш наистина силен глас, защото отпратих приятелите ти. Исках да бъдем сами. Този път не желая да затискам с длан устата ти.
В паметта й за миг се мярна споменът за последния път, когато го бе направил, за да пази тя тишина, докато я чукаше. Тялото й незабавно реагира, утробата й запулсира, за което го ненавиждаше. Искаше й се да го мрази. Взря се в очите му.
— Изостави ме, а сега ме желаеш обратно? Това ли искаш да ми кажеш? За колко време този път? Ще се събудя някоя сутрин и какво? Няма да те видя в продължение на седмици? Или може би месеци? Не! Махни се от мен, Слейд!
Той премести леко встрани тялото си, за да не й тежи на корема, и обхвана лицето й.