Слейд
- Автор: Донър Лорън
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Слейд». Краткое содержание книги:
Дали Муун беше прав? Слейд бе изключителен задник. Ако не се интересуваше от нея, не би реагирал така бурно на новината за бременността й. Стана й много болно, когато той мигновено реши, че е спала с Джъстис. Може би си мислеше, че постоянно спи с различни мъже. Щом разсъждаваше така, значи изобщо не я познаваше.
Повтарянето на думата „моя“ бе заседнало дълбоко в мозъка й. Бе й казал, че е негова, когато нападна Бил в лагера, където почти я изнасилиха. По време на караницата, когато бяха отвън, пак й изкрещя, че тя знае, че е негова. Но след като смяташе, че е така, защо я бе изоставил? Тогава бе споменал нещо за нейната защита и това я обърка още повече, когато се опита да придаде смисъл на думите му. Искал да й даде време? Бе казал, че само времето може да им даде шанс или нещо подобно. Време за какво? За себе си, аз се чувствам използвана и е глупаво да се мисли, че нещо значимо се е случило между нас!
Малко по-късно чу стълбите да скърцат и избърса сълзите си. Показа се Харли, носеше й супа и чаша мляко. От купата стърчеше лъжица.
— Донесох мляко за бебето и супа за разстроения ти стомах. Муун ми каза, че ти е станало лошо и си повърнала всичко. Ако задържиш тази храна, ще ти донеса и шоколадови сладки. Пратили са една голяма торба от тях. Казах на момчетата да ти оставят поне една.
Триша се усмихна и се изправи.
— Само една?
— Може и две. Нали сега ядеш за двама. — Харли й се усмихна. — Внимавай със супата. Гореща е. Не искам да се изгориш.
Тя го погледна с благодарност.
— Благодаря ти, че си ми приятел.
— Само приятел? Аз мислех да избягаме във Вегас и Елвис да ни венчае — подкачи я с блеснал поглед. — Заработил съм достатъчно. Можем да си купим ръждясала стара каравана и да си вземем крастав пес, да спрем до сметището на някой град и да живеем там. Чух, че това било страхотно място, където могат да се намерят мебели. — Повдигна ръка и показа яките си мускули. — Ето тук имам достатъчно място да татуирам твоето име, а моето ще го изпишем на целия ти задник. Така ще мога да казвам, че притежавам задника ти.
Триша се разсмя. Муун също се качи горе, седна на края на леглото, в ръцете си държеше чиния с няколко препечени филии хляб намазани с масло. Постави я на кревата до младата жена, за да може лесно да я стига.
— Не на задника й трябва да татуираш името си, Харли. А на ръката, така че като забрави името ти, да може да го прочете лесно. Всички знаем, колко си незначителен. Тя трябва да е акробат, за да види името ти на задника си.
— Ако тя е акробат — рече Брас, като също се качи по стълбите, — ще се наложи да се омъжи за мен, а не за него. И няма да ни венчае Елвис. Чувал съм, че това е лоша поличба. Всеки знае, че бракът, сключен от мъртвец, пропада и завършва в задънена улица. А като говорим за това, не забравяйте, че жената е от висока класа. Не е за ръждясала каравана. Трябва да й купиш луксозна къща на колела, с която да пътувате и живеете със стил. Нея можеш да я спираш навсякъде и не трябва всеки път да махаш подвижната веранда, когато искаш да се преместиш на ново място.
Триша трепна, щом съзря лицето на Брас. На скулата и челюстта имаше синини, около очите му бе подуто. Той срещна притеснения й поглед и й намигна.
— Все още съм невероятно красив.
Тя се разсмя.
— Да. Такъв си.
Муун внезапно подуши. Погледна към Брас и Харли. Те душеха също. Три чифта очи се обърнаха към прозореца. Триша се напрегна.
— Какво става?
— Няма за какво да се притесняваш — промърмори Муун. — Мирише ни на буря.
— О, надявам се, че покривът не тече. — Триша погледна към наклонените греди на тавана, после обратно към момчетата. — Хижата изглежда доста солидна, макар отвътре да е овехтяла.
— Сигурен съм, че не тече. — Брас посочи към храната. — Яж!
Младата жена продължи да яде, а мъжете — да я дразнят. Смееше се на възмутителните им предложения относно забавните брачни сценарии. Забеляза, че няколко пъти погледнаха през прозореца. Навън се стъмни. Прозорецът остана отворен, но тя не видя светкавици и не чу да вали дъжд.
Триша изяде цялата супа, две филийки от препечения хляб и изпи млякото. Муун раздига съдовете.
— Отивам да ти донеса сладки и още мляко, но първо ще свърша една работа. Много харесвам нощните обиколки. Нали можеш да почакаш малко?
— Да. Благодаря.
Той се усмихна и изчезна.
— Знаеш ли — засмя се Харли, — омъжи се за мен и ще отидем да живеем при родителите ти. Чувам, че хората, които живеят със своите близки, имали успешен брак.