Лятото и градът

В телефонния указател за окръг Монтгомъри има трима абонати с фамилията Уотърс, а в окръг Макон — двама. Започвам от Макон и още на първия опит попадам на лелята на Лил. Тя е изключително любезна и ми казва номера на племенницата си.

Лил е шокирана да ме чуе, но едновременно с това се усеща, че й става много приятно. Възможно е липсата на ентусиазъм, долавяща се в гласа й, да се дължи на неудобството й, че така внезапно е напуснала Ню Йорк.

— Минах през квартирата ти — изричам притеснено. — Новото момиче там ми каза, че си се прибрала у дома.

— Трябваше да се махна.

— Защо? Заради Пеги ли? Винаги можеше да се преместиш при мен, знаеш го! — Никакъв отговор. — Да не би да си болна? — изпищявам тревожно.

Дълбока въздишка.

— Не и в традиционния смисъл на думата — отговаря.

— Което означава какво?

— Не желая да говоря за това — прошепва тя.

— Ама, Лил! — роптая аз. — Какво става с писането ти? Не можеш просто ей така да напуснеш Ню Йорк!

Кратка пауза. А после тя сковано изрича:

— Ню Йорк не е за мен. — Чувам приглушено ридание, като че ли е сложила ръка върху слушалката. — Трябва да затварям, Кари.

И внезапно събирам две и две. Не знам как досега не съм го забелязала. Толкова бе очевидно. Просто никога не допусках, че някоя нормална жена може да го хареса.

Прилошава ми.

— Да не е заради Виктор? — отронвам.

— Не! — изпищява тя.

— Значи е заради Виктор. Защо не ми каза? Какво стана? Да не си излизала с него?

— Той разби сърцето ми.

Сащисана съм. Не мога да повярвам, че Лил е имала връзка с Виктор Грийн и неговия абсурден мустак. Но как е възможно да целуваш мъж с този космат Уолдо на пътя си? И на всичко отгоре точно той да ти разбие сърцето?

— О, Лил! Ужасно! Но не можеш да му позволиш да те изгони от курса. Много жени са имали връзка с професорите си. По принцип не е добра идея, но понякога най-добрият подход е да се престориш, че никога не се е случвало — побързвам да допълня, припомняйки си Капоти и как двамата се държахме така, сякаш никога не сме се целували.

— Нещата са много по-сериозни, Кари — казва тя мрачно.

— Естествено, че са. Разбирам те прекрасно. Мислела си, че си влюбена в него. Но, честно казано, Лил, той не си заслужава. Той е просто чудат неудачник, който по някаква случайност е спечелил литературна награда — продължавам да я ободрявам аз. — И само след шест месеца, когато ти имаш много повече публикувани стихотворения в пресата, отколкото той някога може да си мечтае, и самата ти си спечелила награда, дори няма да си спомняш за него.