Лабиринтът от кости
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #11
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-679-0
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лабиринтът от кости». Краткое содержание книги:
В същата пещерна система сложни праисторически изображения разказват за епична битка между неандерталците и неясни чудовищни фигури. Кой е загадъчният враг, представен на древните картини, и какво означават изображенията?
Преди да намери каквито и да било отговори, изследователският екип е нападнат; в същото време на атака е подложен и център за изследване на примати край Атланта. Свързани ли са помежду си тези събития? Кой стои зад атаките? Търсенето на истината ще върне командир Грей Пиърс от Сигма Форс 50 000 години назад в миналото. Докато той и Сигма проследяват еволюцията на човешкия разум до неговия първоизточник, те ще бъдат въвлечени в катастрофална битка за бъдещето на човечеството, която обхваща цялото земно кълбо… и отвъд него.
— Може би — отвърна Дзяйин, — но ние не се интересуваме дали Баако може да се чифтосва физически. Нужно ни е само да секвенсираме продуктивната жизненост, скрита в Y-хромозомата му. Разбира се, още по-важни са уникалните неандерталски гени, за които е показано, че подсилват интелигентността му.
Стомахът на Мария се сви.
„Горкият Баако…“
— Но от друга страна — продължи Дзяйин, — бихме могли да получим всичко това от няколко проби на слюнка и кръв. И ще направим точно това, наред с биопсия на костен мозък. Но истинската му ценност се крие в това, че ще имаме достъп до уникалния строеж на мозъка му. Може да се окаже безценно да разполагаме с жив образец за изучаване и анализ на начина, по който се проявяват уникалните му гени.
— Възнамерявате да изучавате мозъка му? — Мария си представи поредицата скенери, които правеха на Баако още от раждането му. — Да видите как се развива?
— Точно така. Но вие със сестра си бяхте твърде консервативни в подхода си. Смятаме, че едно по-инвазивно проучване ще ни даде по-пълни резултати. — Дзяйин погледна назад към шимпанзето с оголения мозък, към който бяха свързани електроди.
— Открихме, че сме в състояние да поддържаме подобни образци живи в продължение на до две години. При по-големи образци бихме могли да удължим този срок почти двойно.
Мария осъзна, че възнамеряват да извършат същата операция върху Баако.
— Не — изтърси тя. — Няма да го позволя.
— Ще стане независимо дали го позволявате, или не. Хирурзите в момента подготвят всичко.
— Кога? — немощно попита Мария.
— Ще го отведат в операционната утре сутринта, след като си почине от пътуването.
Отчаяна, Мария затърси начин да попречи на това.
— Ако… ако го направите, няма да ви сътруднича. Ще трябва да ме застреляте.
Дзяйин хвърли поглед на Ковалски.
— Ако се стигне дотам, няма да сте първата, която ще застрелям. И няма да съм толкова милостива, колкото бях с професор Райтсън.
Мария погледна Ковалски.
Той сви рамене.
— Да правят каквото искат.
Въпреки перченето му тя видя как езикът му нервно облиза долната му устна.
Но Дзяйин не беше приключила. Кимна на въоръжения им ескорт и ги подкара обратно към стената от клетки. Спряха пред шимпанзето, което изскимтя от страх. Дзяйин отиде до апаратурата до клетката и завъртя едно копче.
Шимпанзето се замята в ремъците си и от гърдите му се изтръгна пронизителен писък. Очите му се изцъклиха и сякаш щяха да изхвърчат от черепа от болка.
— Престанете! — извика Мария.
Дзяйин продължи просто да си стои, без да обръща внимание на страданията на шимпанзето.
Друг обаче не остана безучастен.
Ковалски внезапно се хвърли назад, по-бързо, отколкото Мария можеше да си представи. Блъсна единия от войниците и сграбчи цевта на автомата му. Макар ремъкът на оръжието да оставаше на рамото на войника, Ковалски стигна до спусъка и го дръпна.
Автоматът изтрещя.
Куршумът прелетя между решетките на клетката и пръсна половината череп на шимпанзето. Писъкът замлъкна и тялото се отпусна безжизнено.
Ковалски незабавно вдигна ръце и отстъпи настрани. Двата автомата се насочиха към него. Дори Дзяйин беше извадила пистолета си. Мария очакваше Ковалски всеки момент да бъде екзекутиран.
Вместо това Дзяйин прибра пистолета в кобура си.
— Виждам, че вашият помощник има нежно сърце като вас. — Обърна се към Мария. — Но няма да може да помогне на вас с Баако. Ако искате животното да се чувства добре, доколкото е възможно във всичко това, очаквам от вас не само съдействие, но и резултати.
И махна на войниците да ги изведат от лабораторията.
— Беше дълга нощ — каза Дзяйин. — Ще ви отведат в стаята ви.
Мария се запъна.
— Чакайте! Искам да видя Баако. Да прекарам тази последна нощ с него.
Дзяйин я изгледа твърдо.
— Моля ви — замоли се Мария.
— Ако му направите нещо — предупреди Дзяйин и погледна назад към мъртвото шимпанзе, — дори неподходящ акт на милост, друг ще заеме мястото на шимпанзето.
Погледът ѝ се спря върху Ковалски.
Мария дори не беше помисляла да прави нещо подобно, така че просто кимна.
— Аз също искам да ида — каза Ковалски и докосна превързаното си лице. — Да помогна на доктор Крандъл да успокои Баако и да я защитя, ако се наложи.