Убий императора
- Автор: Пенчев Николай
- Серия: Старобългарски загадки #5
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1553-2
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Убий императора». Краткое содержание книги:
Двамата му помощници се спогледаха объркано.
– Как не разбирате! – започна да се ядосва Климент. Кафханът е разбрал, че предстои да изчезнат определени реликви, които ще донесат нещастие на града и ще предизвикат хаос. Ето вижте Иконата с образа на Христос е свързана с Алп Албастий, Бог на подземния свят и земята. И какво последва? Земетресение! Сигурен съм, че някъде в този град има икона с образа на Иисус, която, ако изчезне, става причина за земетресение!
– И мислиш, че някой може да направи това? Да причини земетресение?!
– Не е задължително. Първо, може да е щастливо съвпадение. Второ, може този, който е замислил плана, да е имал нещо друго предвид. Смъртта на определени хора например, които Алп Албастий прибира във владенията си.
– "Стълбовете на империята" – предположи Невестулката.
– Точно така! – щракна с пръсти писарят. – А земетресението е било съвпадение. Което е добре дошло за този, който стои зад това.
– Изчислителя! – този път бе ред на Корсис да се включи в предположенията.
– Именно! Изчислителя! И срещу третия ред – кълбото със златен плащ, стои името на Алп Кубар – Бог на мълнията, гръмотевицата и огъня. Обзалагам се, че въпросното кълбо, което и да е то, липсва. А да се запали пожар, не е толкова трудно.
– Но дори и всичко да е така, както предполагаме, какъв е смисълът от него?
– Убийствата започнаха. Земетресението също. Вече съм сигурен, че има заговор. И Дукум го е разкрил. Въпрос на време е да стане наводнение и пожар. Да не говорим, че през лятото често има порои и бури, които съвсем лесно могат да се представят като божие наказание. След като това се случи, изчезването на реликвите ще стане публично достояние и градът ще бъде обхванат от паника, а императорът обвинен за всичко, което се случва. За Изчислителя ще е лесно да се разправи с Михаил и да заеме мястото му.
– И какво трябва да направим? - попита Невестулката.
– Да разберем кои са другите две изчезнали реликви. Някой ги е откраднал и ние трябва да открием кой.
- Дори и теорията да е вярна скептично се намеси Корсис, – както сам каза не веднъж, Константинопол е пълен с всякакви светини. Как ще разберем какво и къде да търсим?
– Така е, но знам точния човек, който ще ни помогне – каза Климент и стана от масата. Но преди това трябва да посетим кесаря Варда и майката на императора Теодора. Да не забравяме, че имаме и друга работа за вършене. Трябва добре да се подготвим за срещата.
Представителите на Михаил ги чакаха в една от залите на Големия дворец. Прозорците бяха затворени, за да не влиза лятната жега в хладното помещение с мраморен под и каменни стени. В средата беше поставена дълга лакирана маса, по която бяха наредени подноси със смокини, фурми, захаросани плодове и ядки. Между тях стояха няколко високи тъмносини гарафи, пълни с разредено, добре охладено вино. Пред столовете, обшити с плюш и високи резбовани облегалки, имаше чаши от чисто сребро с изящни плетеници на цветя по дръжките и проблясващи рубини. Стените бяха голи, облицовани с камъни, чиито нишки слюда проблясваха под слънчевите лъчи.
Облечен с дълга светлосиня туника, поръбена със сребро, поставил на главата си шапчица, отговаряща на ранга му, кесарят Варда ги посрещна с изправяне на крака. Пред него бяха натрупани свитъци и пергаменти, които писарите му припряно подреждаха между украсените с херувими мастилници.
До Варда, стиснала тънките си устни, се беше разположила Теодора. Облечена с проста бяла роба, пристегната на кръста с фин златен колан, майката на императора изглеждаше крехка, красива и недостъпна. На ушите и се люлееха обици с бисери, в унисон с огърлицата на врата и.
Теодора не намери за нужно да стане, за да приветства гостите, а само небрежно кимна с глава, сякаш участваше насила в срещата и предпочиташе да е някъде другаде.
Варда сърдечно се здрависа с Климент и помощниците му и им помогна да се настанят на местата си срещу него.
- Щастливи сме да приемем пратениците на нашия добър приятел и духовен син на императора княз Михаил - каза Варда, наричайки Борис с името, което му беше дал византийският владетел при покръстването му. Надявам се срещата ни да бъде ползотворна и за двете ни държави, а Господ да ни насочи по правия път, по който да изберем мира пред войната.
- Амин! - добави Теодора и се прекръсти набожно, а всички останали последваха примера ѝ.
Климент също поднесе почитанията си, изказа радостта си от подобряването на отношенията между двете държави, както и желанието на владетеля му да сключи тридесетгодишен мир и преговорите започнаха.
В дълго и изпълнено с красиви думи и фрази слово Варда отчете желанието на империята да живее в мир със съседите си, за да може да се съсредоточи върху войната с арабите. В замяна на това гърците искаха българската лека конница да се включи в армията им.