Убий императора

– Изчезнали са три реликви, като всяка от тях ще доведе до бедствие – потвърди отново той. – Липсващите хлябове открих случайно сам, но за иконата с лика на Христос и кълбото се надявах на вашата помощ.

– По дяволите! – патриархът не ругаеше често, но сега случаят беше особен. – И мислиш, че ни предстоят наводнение и пожар?

– Както и още убийства – съгласи се писарят. – Този, който стои зад всичко това, няма да спре до тук.

– Ох, да му се не види! – патриархът се строполи на най-близкия стол и се хвана за сърцето. – Знаех си, че има заговор! Но не съм си представял подобно нещо!

– Този, който организира всичко, действа много хитро - обясни Климент. – След като предизвика бедствията, ще разкрие, че реликвите са изчезнали, и всички ще го приемат като знак, че Господ е извърнал очи от града и императора. След това ще е детска игра Михаил да бъде свален. А и земетресението му дойде като по поръчка.

– Ами ако наистина е свързано със светините? – лицето на Фотий пребледня. – Ако Бог наистина е отвърнал очи от нас?

Климент вдигна рамена.

– Не бих се учудил. И градът ви, и императорът ви са далеч от представите ми за християнството. Но зад всичко това стои човек и аз смятам да разкрия кой е той. Точно както ваше светейшество се съгласи.

– Не бързай! Не бързай! Трябва да помисля! – патриархът махна с ръка и си наля чаша вода, която изпи на големи глътки. – Може да не си разбрал всичко до край. Може би, като открадне светините, престъпникът се надява градът наистина да бъде сполетян от бедствия.

– Може и така да е, но това не променя факта, че зад ставащото има зла мисъл!

– Аз съм духовник – Фотий изтри устата си с ръка. – Подобни неща са възможни. Все пак това са някои от най-свещените ни предмети.

– Значи знаете за какво става дума? – Климент се наведе към събеседника си. – Тогава само трябва да проверим дали реликвите са по местата си. Ако са там, значи бъркам. Ако ги няма...

Думите му увиснаха във въздуха като неизказана заплаха.

– Прав си! – патриархът скочи на крака и плесна с ръце. Предишната му увереност и сила се бяха завърнали. – Трябва да проверим дали реликвите са по местата си.

– Къде са сферата и иконата?

Фотий се намръщи и изгледа събеседника си изпод вежди. Трябваше ли да се довери на този чужденец? И да го допусне до някои от съкровените тайни на империята? От друга страна, българинът бе свършил прекрасна работа. Щеше да се наложи да си сътрудничат, поне за известно време. Но ако отидеше прекалено далеч...

Патриархът въздъхна. Не искаше да си цапа ръцете с кръв. Харесваше Климент още от времето, когато му беше учител в Магнаурската школа. Но ако трябваше да избира между него и интересите на Византия...