Убий императора

– Чете се БРъА ЧъМъ ЧъРъ и значи кърпа, лице и пръв.

– Кърпа с лицето на първия – бившият крадец доволно по-три ръце. – Става все по-интересно.

– Последният символ с групата, Кръстът, може да се тълкува и като Бог или по-точно Христос – обясни писарят. – При което словосъчетанието може да се преведе като икона с образа на Иисус.

– Стига да знаеш къде да търсиш тази икона – промърмори Корсис.

– Аз знам! – ухили се Невестулката. – Не виждате ли? Съвсем ясно е. Увитото на топка в кърпа злато е закопано в земята, където се държи хляба, под иконата с Христос! Не виждам какво има да се бавим повече! Да се връщаме с къщата на просяците!

Климент поклати глава.

– Сега там е пълно с войници. Ще трябва да изчакаме поне до сутринта, а сигурно и още няколко дни.

– Ами ако византийците намерят парите? – не се даваше Невестулката. – Трябва да ги изпреварим!

– Не ми се вярва – писарят въртеше в ръцете си парчето пергамент. – Едва ли ще вземат да прекопават къщата. Ако версията ти е правилна, ще имаме много време за действие.

– Нищо не разбирате! – Невестулката умърлушено се тръшна на стола си. Войниците ще откраднат всичко, което намерят. Ако на стената има икона, ще я задигнат. Ако намерят хляб, ще го изядат. Как след това ще разберем къде да търсим?

– Може и да си прав – Климент остави пергамента на масата. – Но няма какво да направим. Пък и дори да стане така, все ще намерим знаци, по които да се ориентираме. Забит пирон в стената, трохи, такива неща...

Невестулката не отговори, а само поклати недоверчиво глава.

– По-интересното е, защо византиец ще записва нещо с български руни – писарят пресуши чашата си и се протегна. Започваше да му се доспива, но преди това трябваше да изяснят още някои неща. – Откъде въобще знае за тях, камо ли как се пишат и какво означават. Всичко това ми се вижда крайно съмнително.

Корсис на свой ред вдигна пергамента и започна да го оглежда.

– Просяците и крадците знаят много неща – самодоволно обяви Невестулката. – За разлика от останалите, те нямат предубеждения към никого и се срещат с всякакви хора, стига кесиите им да са добре натъпкани. Случаят може да ги заведе къде ли не. Нищо чудно едноокият да е бил в България и там да е научил за руните.

Климент скептично поклати глава.

– Струва ми се невероятно. Дори да предположим, че Фидипид е идвал в България, не мога да си представя, че се интересувал от руни.

– Възможно е – не се даваше помощникът му. – Аз например знам...

– Може просяците и крадците да са много учени, но ти определено не си от тях – присмя му се Корсис. – Не можа да различиш руните, какво остава за някакъв византийски скитник?!

– Ти по-добре си гледай мечовете и не се занимавай с неща, които не разбираш! – ядно му отговори Невестулката. – Всички знаем колко умни са военните!

Корсис понечи да му отговори, но така си и остана с отворена уста, загледан в парчето пергамент в ръцете си.

– Това е! – каза накрая той и се обърна към Климент. – От самото начало нещо в този пергамент ми се струва не както трябва, И сега знам какво е то – помощникът му хвърли парчето на масата. – Вижте – посочи той. – Дясната част, горната и долната са равно из рязани. А лявата не е. Изглежда сякаш е скъсана. И ако се взрете, по-добре ще видите, че на втория ред срещу руните има чертичка – все едно този, който е писал, е добавил още нещо!

– Наистина е така! – Климент вдигна пергамента и го загледа с нов интерес. – Браво, Корсис!

– Това е защото военните са глупави – жлъчно отговори той. – Представяте ли си какво щеше да е, ако бяхме умни?!

– Чудо голямо! – не се даваше Невестулката. – Дори и да е така, къде ще търсим останалата част?

– Мисля, че знам къде! – сега бе ред на Климент да се развълнува. – Къде е парчето, което намерихме в ръката на убития лекар? Онова с печата на Дукум?

Без да отговаря, Корсис скочи на крака и побягна по стълбите. След миг го чуха как рови някъде на горния етаж, а миг по-късно зачервеният помощник се втурна обратно, стиснал в ръката си другото парче пергамент