Меч в бурята [bg]

Джасарай се взря в него.

— Безпощаден воин, който спасява сърнета? Такъв човек трябва да бъде държан под око.

Прибра меча в ножницата, подхвърли оръжията на Кон и му заповяда да се приготви за бой. Излязоха от палатката.

Бурята вече се разнасяше, но още валеше силно. Кон вървеше до генерала и виждаше, че войниците излизат от палатките си в пълно бойно снаряжение. Строиха се безмълвно и зачакаха като статуи, мокрени от дъжда.

Облаците се разкъсаха и луната освети бивака.

В този миг закънтяха пронизителни бойни викове и над защитния вал се изсипа нов дъжд, но от копия. Палатките, каруците и животните бяха разположени на достатъчно разстояние от рова и повечето копия паднаха на ивицата празна земя. Острие прониза гърба на един впрегатен кон и той зацвили диво от болка и се свлече.

— Идват! — кресна часовой от северната стена. — Хиляди са!

Копие го улучи във врата и го събори.

Офицери дотичаха при Джасарай, който чакаше хладнокръвно, с ръце зад гърба.

— Една Пантера при северната стена — заповяда той. — Две остават в резерв. Основната атака ще бъде от друга посока, може би от запад. Стрелците с лък да заемат позиции зад каруците.

Офицерите се втурнаха към войниците си. Джасарай закрачи бавно към предната редица на строя.

— Моля за извинение, че ви вдигнах от сън толкова рано — каза на войниците, които се отдръпнаха, за да мине.

Кон вървеше с него. Тази невъзмутимост вдъхваше уважение. Но как пълководецът бе предусетил нападението? Да не би да владееше магия?

От северния вал се разнасяха крясъци и писъци на умиращи и ранени, бойците на пердиите налитаха като вълни, напираха през рова и вала, сечаха и мушкаха.

— Струва ми се, че дъждът отслабва — каза Джасарай.

Раненият кон още цвилеше в предсмъртен ужас. Генералът тупна по рамото стоящия наблизо войник.

— Иди да отървеш горкото животно от мъките му. Не е лесно човек да мисли какво прави, когато го болят ушите.

— Слушам, господарю! — отвърна войникът, извади меча си и хукна към коня.

Звук на сигнална тръба проехтя от запад. Кон се обърна натам и видя двама мъже да размахват ръце.

— Ето я и основната атака — каза Джасарай.

Изпрати втората Пантера натам и три хиляди войници се прикриха зад вала. Кон видя върховете на може би стотици грубо стъкмени стълби и хвана дръжката на меча си.

— Още нямаш нужда от това — каза пълководецът. — Ще мине поне час, докато се намесим и ние. Чак когато онези разбият портата.

Кон се вгледа в портата — две широки по шест стъпки крила от окастрени дънери, сцепени на две по дължина и сковани сръчно с напречни греди. Не му се вярваше пердиите да ги разбият. „Може би ще ги подпалят…“