Обект № 522 [bg]

— Ако сте готов, мога да извикам служителите, с които искате да говорите.

— Да, ако обичате.

Младежът излезе. Пуласки извади бележника си от куфарчето. Погледна имената на служителите, които щеше да разпитва.

Стивън Шредер, главен техник, дневна смяна;

Фарук Мамеда, главен техник, нощна смяна.

Стана и надникна в коридора. Наблизо някакъв чистач изсипваше едно кошче за боклук. Спомни си, че го е видял и предишния път. Сякаш Стърлинг се опасяваше, че многото боклук ще урони престижа на фирмата. Едрият мъж погледна равнодушно униформата на Пуласки и отново се зае с монотонното си занимание. Младият полицай погледна по-нататък в коридора и видя един служител от охраната, застанал като на пост. Пуласки не можеше да отиде дори до тоалетната, без да мине покрай него. Той се върна в стаята и зачака двамата мъже от списъка на заподозрените.

Пръв дойде Фарук Мамеда. Беше младеж от арабски произход, доколкото Пуласки можа да прецени. Красив, със сериозно и уверено изражение. Спокойно гледаше Пуласки в очите. Мамеда обясни, че е работил в малка фирма, която преди пет-шест години се сляла със ССД. Работата му беше да следи служителите от техническата поддръжка. Неженен, без близки роднини, той предпочиташе да работи нощем.

Полицаят се изненада, че в говора на младежа няма и следа от чужд акцент. Попита го дали е чул за разследването. Мамеда отговори, че не знае подробности — което може би беше вярно, защото работеше нощна смяна и току-що бе дошъл на работа. Андрю Стърлинг му беше казал само, че от полицията искат да го разпитат във връзка с някакво престъпление.

Намръщено изслуша обясненията на Пуласки:

— Наскоро са били извършени няколко убийства. Мислим, че извършителят е използвал информация от ССД.

— Каква информация?

— За местоживеенето на жертвите, какви стоки купуват…

Интересно, но следващият въпрос на Мамеда беше:

— Всички служители ли разпитвате?

Каква част от истината да му каже? Каква част да премълчи? Пуласки така и не се беше научил да преценява. Амелия казваше, че е много важно да смажеш добре колелата на разпита, да поддържаш разговора, но никога да не издаваш твърде много. Той мислеше, че след травмата на главата способността му за преценка се е влошила и се чувства по-нервен, когато говори със свидетели и заподозрени.

— Не, не всички — отговори.

— Само с някои, които са подозрителни, а? Или които сте решили; че са подозрителни — процеди през зъби Мамеда. — Разбирам. Няма проблем. Напоследък това е често явление.

— Лицето, от което се интересуваме, е мъж и има пълен достъп до „Инър-съркъл" и „Уочтауър". Разпитваме всеки, който отговаря на тези условия. — Пуласки се досещаше за притесненията на Мамеда. — Няма нищо общо с националността ви.

Опитът да успокои събеседника си се провали. Мамеда се сопна: