Обект № 522 [bg]

Петрън обаче също се усамоти в един ъгъл и извади мобилния си телефон да чете текстовите си съобщения. Мигел отново погледна брошурата, която бе адресирана лично до него. Отпи глътка подсладено кафе и се замисли за другите необичайни неща, които му се бяха случили наскоро.

Например присъствената ведомост. В ССД служителите просто минаваха през въртяща се бариера и компютърът регистрираше по служебната карта дали си влязъл или излязъл. На два пъти през последните няколко месеца обаче системата отказваше да го регистрира. Той винаги работеше по четирийсет часа на седмица и получаваше заплата за четирийсет часа. Няколко пъти обаче случайно погледна ведомостта и видя, че е сгрешена. Беше записано, че е дошъл на работа по-рано и си е тръгнал по-рано. Или че не е работил някой ден през седмицата, но е дошъл в събота. Той обаче никога не правеше така. Уведоми за грешките прекия си началник, който сви рамене:

— Някаква грешка в софтуера може би. Ако не ти режат от надниците, няма проблем.

После се появи проблемът с банковата му сметка. Преди месец за свое удивление установи, че балансът му е с десет хиляди долара по-висок, отколкото би трябвало да бъде. Когато отиде в банката да провери какво става, балансът му вече беше коригиран. И това се беше случвало три пъти досега. Една от погрешно внесените суми бе седемдесет хиляди долара.

Това обаче не беше всичко. Наскоро му се бяха обадили от една фирма за молбата му за ипотека. Само дето не беше искал ипотека. Живееше под наем. С жена му се бяха надявали да купят нещо, но след като тя и синът им загинаха при автомобилна катастрофа, той дори не смееше да си помисли за собствена къща.

Разтревожен, той провери кредитния си доклад. Там обаче нямаше информация за искане на ипотека. Нямаше нищо необичайно, освен че кредитният му рейтинг се беше повишил — при това значително. Това само по себе си беше странно. Макар че той нямаше нищо против тази малка грешка.

Никое от тези неща обаче не го разтревожи толкова, колкото брошурата.