Обект № 522 [bg]

Автор: Дивер Джеффри
Серия: Линкълн Райм #8
Год: 2008
Язык: болгарский
Год: ЕРА
ISBN: 978-954-389-022-4
Переводчик: Марин Загорчев
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Обект № 522 [bg]». Краткое содержание книги:

ЛИНКЪЛН РАЙМ СЕ ЗАВРЪЩА, ЗА ДА СЕ СРЕЩНЕ СЪС СЪВЪРШЕНИЯ ПРЕСТЪПНИК Никой не знае името му, никой не знае как изглежда. Той е загадъчният Обект № 522. Ловък, хитър, свръхинтелигентен. Умело борави с пистолети и ножове, но най-опасното му оръжие е информацията. Безмилостно нахлува в живота на жертвите си, граби и убива. Изфабрикува съвършената улика и натопява невинни хора за собствените си престъпления. Докато един ден обвиненият в поредното убийство се оказва Артър, братовчедът на Линкълн Райм. Доказателствата са „неоспорими”, полицията е доволна и Артър е в затвора, в кошмарно очакване на съдебния процес. Макар и Линкълн да не е бил особено близък с братовчед си, все пак се заема със случая. И се натъква на солидна, желязна улика, толкова съвършена, че не би могла да е истинска. Амелия и Райм разполагат само с три дни да заловят гениалния престъпник, а той е подготвен и ги дебне и е винаги крачка пред тях… ОБЕКТ № 522 е висока класа криминален роман, отличаващ се със запазената марка на Дивър — скоростно действие, множество обрати като в тайнствен лабиринт и неочакван край.

Перейти на страницу:

— Битър? Това някаква напитка ли е?

— Да, вид бира. В Лондон имаме архив с данни за различни алкохолни напитки и техните съставки.

„Също като моя" — помисли си Райм.

— Наистина ли?

— Лично съм го събирала — похвали се Лонгхърст.

— Чудесно. И какво?

— Единствената пивоварна, която използва този сорт хмел, е около Бирмингам. Получихме видеозапис на крадеца в неправителствената организация и покрай хмела ми хрумна да проверя видеозаписите от Бирмингам. Наистина, няколко часа по-късно същият субект е пристигнал на гара „Ню Стрийт". Носил голяма раница. За съжаление го изгубихме в тълпата.

Райм се замисли. Големият въпрос беше дали частиците от хмел са фалшива улика, оставена, с цел да ги заблуди. Можеше да предположи само ако беше участвал в огледа на местопрестъплението или вещественото доказателство бе при него. Сега обаче трябваше да се осланя само на предчувствието си.

Подхвърлено или не?

Райм взе решение:

— Инспекторе, това не ми вдъхва доверие. Мисля, че Логан се опитва да ни заблуди. Правил го е и преди. Иска да хвърлите всички усилия в Бирмингам, докато той подготвя истинския удар в Лондон.

— Радвам се, че го казвате, детективе. Аз също бях по-склонна на това предположение.

— Трябва да продължим по плана. Къде е екипът?

— Дани Крюгер е в Лондон с хората си. Човекът от ФБР също. Френският агент и представителят на Интерпол проверяват следи в Оксфорд и Съри. Засега обаче не са открили нещо съществено.

— На ваше място бих ги изпратил в Бирмингам. Незабавно. Без много шум, но да бият на очи.

Инспекторката се засмя:

— Да покажем на Логан, че сме се хванали на въдицата.

— Именно. Искам да си помисли, че се надяваме да го заловим там. Изпратете и няколко души от специалните части. Вдигнете малко шум, направете да изглежда, сякаш сваляте гарда в Лондон.

— А в същото време ще засилим наблюдението там.

— Точно така. Кажете на хората си, че ще използва снайпер. Изрусил се е и ще носи сива униформа.

— Отлично, детективе. Веднага ще се заема.

— Дръжте ме в течение.

— Дочуване.

Райм подаде команда за прекъсване на разговора и точно в този момент от другата страна на стаята се чу глас:

— Хей… вашите приятели в ССД си разбират от работата. Не мога да проникна до първа база.

Родни Шарнек. Райм съвсем го беше забравил.

Рошавият младеж стана от компютъра и отиде при другите.

— „Инър-съркъл" се охранява по-строго от форт Нокс. Същото важи и за системата им за управление на данни — „Уочтауър". Дълбоко се съмнявам, че някой може да проникне без цяла армия от суперкомпютри, които не се намират във всеки магазин.

— Но… — подкани го Райм, който видя тревогата му.

— Ами, ССД има система за сигурност, каквато досега не бях виждал. Доста солидна. Дори бих казал, страшна. Влязох с анонимно Ай Ди и заличавах следите си в движение. Но какво става? Техният бот проникна в моята система и се опита да ме разконспирира от онова, което намери в свободното пространство.

— Ох, Родни, какво точно означава това?

Младежът обясни, че в свободното пространство на твърдия диск могат да се намерят фрагменти от данни, дори изтрита информация, и има програми, които ги сглобяват в годна за разчитане форма. Защитната система на ССД разбрала, че Шарнек заличава следите си, затова проникнала в неговия компютър и започнала да чете информацията в свободното пространство на диска, за да го разкрие.

— Опасна работа. Съвсем случайно я усетих. Иначе…

Той сви рамене и отпи глътка кафе за утешение.

На Райм му хрумна нещо. Колкото повече обмисляше идеята, толкова повече му харесваше. Погледна слабия младеж.

— Слушай, Родни, какво ще кажеш да си поиграеш на истинско ченге за разнообразие?

Безгрижното изражение на компютърния специалист се промени коренно.

— Вижте, не мисля, че ставам за тая работа.

— Докато не чуеш куршума да свисти до ухото ти, все едно не си живял — отбеляза Селито, като довършваше поредния сандвич.

— Момент, момент… Единственият път, когато съм стрелял, беше в една компютърна игра и…

— О, няма да има никакъв риск — успокои го Райм и развеселено погледна Рон Пуласки, който тъкмо затваряше телефона.

— Какво? — намръщи се новобранецът.

— Нещо друго, полицай?

Рон Пуласки погледна безизразното лице на втория секретар на Стърлинг, Джеръми Милс. Той беше „външният" асистент, припомни си младият полицай.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?