На крачка от гроба [bg]

Спейд отвори вратата на хотелската стая, хвърляйки ми бърз поглед.

— Изненадан съм, че си я довел със себе си, Криспин.

За малко да кажа „Майната ти!“, но успях да се въздържа.

— По-добре да дойде и да разбере какво става, отколкото да стои у дома и да се чуди — отвърна Боунс. — Пусни ни да влезем, Чарлс, и да започваме.

Това с двете имена става дразнещо, помислих си, когато Спейд отстъпи встрани. Не може ли вампирите да си избират само едно име?

В средата на стаята стоеше жена. Можех да забележа колко луксозно е помещението и че беше голямо колкото целия етаж, на който живееха баба и дядо, или някоя и друга незначителна подробност, ако не беше тя.

Тя несъмнено бе най-красивата жена, която бях виждала. На живо, както и по телевизията. Приличаше на латиноамериканка, имаше къдрава черна коса, спускаща се до ханша й, невероятно идеални черти, аленочервени устни и тяло, което не можеше да е истинско. Просто я зяпах в продължение на минута. Само в рисуваните филмчета съществуваха жени с такива малки талийки, огромни гърди, закръглени изпъкнали дупета и умопомрачителни крака. Не беше трудно да се огледа добре фигурата й. Роклята й, която едва ли можеше да бъде наречена така, беше толкова тясна, че за късмет на жената не й се налагаше да диша.

— Франческа — рече Боунс, отиде при нея и я целуна по бузата. — Радвам се, че дойде.

Бе ми нужно да видя само това, за да реша на мига, че я мразя и в червата.

— Боунс…

Тя произнесе името му, сякаш бе от захар, и когато го целуна по бузата, оставяйки яркочервен отпечатък от червило, очите й срещнаха моите в открито предизвикателство.

Ръката на Спейд, поставена на рамото ми, ме побутна и ме извади от състоянието на смъртоносно съзерцание. Тъкмо си фантазирах как изваждам два от ножовете си и ги мятам в гърдите й с размер D.

— Франческа, това е Кат — каза Боунс и ме посочи. — Тя е с мен, затова няма от какво да се притесняваш да говориш пред нея свободно.