На крачка от гроба [bg]

Този път вдигнах очи към тавана в мълчаливо предизвикателство. Така ли стояли нещата? Добре, давай! Да видим какво можеш?

Тими подскочи като убоден.

— Ънгх!

Не знаех какво иска да каже, но когато го видях да отскача, поставил ръка пред чатала си, се извърнах с раздразнение.

— По дяволите, кажи му, че няма да го кастрираш!

Боунс скръсти ръце и безжалостно изгледа Тими.

— Защо?

Погледнах го сърдито.

— Защото, ако не го направиш, ще стана много, ама много, целомъдрена.

Погледът ми го убеди, че говоря сериозно. Той направи примирителен жест, но въпреки това Тими отскочи в обратната посока.

— Не се бой, друже. Можеш да си вървиш с непокътнати топки, но помни: само си се преструвал, че си й гадже, само това. Да не вземеш да си въобразиш нещо.

— Чул си ни? — Ето сега вече развях бял флаг към небесата. Добре. Ти печелиш!

Той изви устни.

— Смърт за всички демони, кажете амин!

Супер.

— Виж, съжалявам, но малко се паникьосах, когато тя ме обвини, че… че пия!

— Но ти пиеш — възрази Боунс, без да схване намека.

— Не! — Потупах шията си. — Имам предвид, че пия.

Тими изглеждаше напълно объркан, ала по лицето на Боунс се изписа разбиране.

— Мътните го взели! — рече той най-сетне.

Кимнах.

— Може и така да се каже.

Боунс отново се обърна към Тими:

— Остави ни сами, малкият. Кажи довиждане.

Не бе най-любезният начин, по който можеше да се изрази, но ако съдех по позата му, можеше да бъде и по-зле.

— Тими, отново много ти благодаря. Ще се видим утре сутринта — казах с усмивка.

Той, изглежда, се зарадва, че си отива, и забърза към изхода. Тъкмо когато излезе отвън обаче, пъхна глава в процепа и каза:

— Аз нямам нищо против чужденците. Бог да пази кралицата! — каза с писклив глас и избяга.

Боунс вдигна въпросително вежди. Аз въздъхнах.

— Това не го ли чу? Няма значение. Не питай.