На крачка от гроба [bg]

Влязох в залата точно когато професорът раздаваше тестовете. Мръсният ми, раздърпан и разчорлен външен вид предизвика доста погледи и няколко сръгвания с лакът между състудентите ми, които се престорих, че не забелязвам. Бях толкова уморена, че дори не знам какви отговори надрасках. Последвалите часове минаха още по-зле. Задрямах по време на физиката и човекът до мен трябваше да ме сръга, за да се събудя. Когато се върнах в апартамента си, открих, че цикълът ми е дошъл.

Вече беше официално. Денят ми бе скапан.

Със сетни сили се изкъпах, преди да се отпусна в леглото. Пет минути по-късно на вратата ми се почука.

— По-добре се разкарай — извиках със затворени очи.

Чукането стана по-настойчиво.

— Катрин!

По дяволите. Беше майка ми. Какво става, Боже? Искаш да видиш още колко мога да изтърпя ли?

— Идвам!

Сънена отворих вратата, по пижама. Майка ми мина покрай мен с неодобрителен поглед.

— Не си облечена. Филмът започва след по-малко от час.

Пак по дяволите! Днес беше понеделник и й бях обещала да отидем заедно на кино. След всичко случило се бях напълно забравила.

— О, мамо, съжалявам. Снощи си легнах много късно и сега тъкмо се вмъквах под завивките…

— Уби ли някое от онези чудовища? — прекъсна ме тя и начумерването й изчезна като с магическа пръчица.

— Само това ли те интересува?

Грубият въпрос изненада и двете ни. По лицето й се изписа болка, а мен ме заля чувство за вина.

— Съжалявам — казах отново. Леле, звучах като Тими. — Всъщност снощи спипах два лоши вампира.

Отчасти това бе истина. Просто не споменах някои подробности, които нямаше нужда да узнава.

— Лоши? — попита тя с блясък в очите. — Какво искаш да кажеш с това лоши! Те всички са лоши!

Тя не може да се промени, казах си, този път борейки се с различен вид вина. Единственият вампир, който е виждала, я е изнасилил.