Невинност [bg]

Някъде пред себе си чу шумоленето на котка край кофа за боклук. Поне беше котка. Но когато съществото се показа на сребристата светлина на уличните лампи, Фин го разгледа отблизо. Макар че беше с размерите на котка, той не помнеше да е виждал досега котка с толкова дебела опашка и заострена муцуна.

Огледа се отново, търсейки нещо — но какво? Съдейки по прочетеното от показанията на Стийл по делото на Салазар, в момента той стоеше точно на същото място, на което тя беше открита с изтичаща кръв и опасност за живота. Сцената беше трагична със сигурност, но сега, когато беше на мястото, не можеше да улови значението и смисъла, не можеше да намери вдъхновение. Определено мястото нямаше почти никаква връзка със Салазар, който тогава беше живял на десет пресечки оттук. И още по-малко имаше връзка със Стийл, която живееше в Южен Бостън, на повече от десет километра оттук.

И тогава разкритието го осени изведнъж. Той се изпоти въпреки студа. Сви дланта си в юмрук и се удари по челото. Беше чел протоколите от разпитите в съда толкова пъти, че можеше да ги възпроизведе наизуст. Сега отново ги проиграваше в съзнанието си, опитвайки се да си спомни дали този въпрос беше зададен изобщо.

Определено показанията на Стийл за нападението бяха подробни и точни. Тя вървяла по „Кълъмбъс“ и подминала началото на алеята, когато била ударена по главата и замъкната на това място. Осъзнала реалността, когато нападателят допрял мачете до гърлото й. Дори на хартия показанията бяха покъртителни и Фин знаеше от опит, че Салазар изобщо не е имал шанс да бъде оправдан, щом тя е застанала пред съдебните заседатели и съдията.