Един от 100 [bg]

— Знам за Джереми, братко. Научих преди една година.

Не проговорих, но погледът ми беше по-красноречив от въпрос.

— Нали съм детектив, това ми е работата — мрачно се усмихна партньорът ми.

Ейва се върна, коленичи до канапето, поднесе към устните ми чаша със скоч.

— Вредно е за теб — избърборих с усилие.

— Но за теб е полезно. Пий!

Усетих топлина, която бавно обхвана цялото ми тяло. Навън проблесна мълния, за миг лампите примигнаха. Отекна гръм. Хари придърпа един стол и седна до мен. Болката под мишницата ми започна да намалява, съзнанието ми започна да се избистря.

— Проследил си ме, когато преди година посетих болницата, така ли? — попитах.

— Тогава беше толкова неопитен, че нямаше да забележиш „опашката“, дори ако беше пред очите ти. Проследих те почти до портала. Между другото, ако това е болница, форт Нокс, където се съхранява златният резерв, е най-обикновен банкомат.

— Трябваше да се досетя… Вманиачен си по събирането на информация.

— Вярно е, че се поразрових. Обаче още не съм сигурен какво открих. Знам, че Джереми Брайдуел е твой брат. С него ли се съветваше за Ейдриан?

Не посмях да го погледна в очите.

— Страхувах се, че върша нещо нередно — промърморих.

— Ще ми обясните ли какво става? — намеси се Ейва.

Извърнах очи. Хари премести стола си, за да бъде с лице към нея, и заразказва:

— Преди една година един полицай проследи групичка наркомани в подземията на градската канализация, гъмжащи от плъхове, и откри трупа на момиче от работническите жилища — дванайсетгодишната Теса Рамирес. Лицето й беше обгорено до неузнаваемост. Криминалистите казаха, че върху очите й са били поставени тампони от коприна и са били запалени. Докато е била жива.

В съзнанието ми възкръснаха картини, които се опитвах да забравя — Теса Рамирес лежи по гръб след натрошените стъкла, овъглените й очи прогарят душата ми. „Помогни ми!“ — извика, въпреки че беше мъртва от седем дни.

— Господи! — прошепна Ейва.

— След седмица откриха бездомен алкохолик с изгорени очи — продължи Хари.

— Нямаше ли улики, чрез които да попаднете на следите на изверга?

— Абсолютно никакви. Изненадващо един квартален полицай ми каза, че може би копринените тампони са свързващото звено между убиеца и жертвите. Същият полицай предположи, че жертвите са били избрани чрез „обвързващ огън“. Отначало си помислих, че на униформения му хлопа дъската, но след проверката се оказа, че и двете жертви са били сред зяпачите на местата на умишлено причинени пожари. Съобщихме информацията на шефовете, но беше прекалено късно. Агенти от ФБР поеха разследването, а според техните психолози изгарянето на лицата беше за прикриване на престъпленията; нарекоха идеята за обвързващия огън „бръщолевене на откачен“.