Един от 100 [bg]

— Минах от там няколко пъти… само да поогледам, нищо повече.

Вече беше ясно кой е бил шофьорът зад волана на ягуара, който Кристал беше забелязала в бедняшкия квартал. Преди да вляза в къщата, надникнах през отворената врата на големия гараж и видях царствения автомобил. Пелтиър заплака. Клеър седна до него, сложи ръка на рамото му, но не го погледна, а продължи да се взира в черните облаци.

— Предположих къде е купонът — обади се някой откъм вратата. Бърлю влезе в дневната. Клеър гневно скочи на крака, Хари се облещи. Обърнах се към сержанта, заплашително стиснах юмруци.

— Не се перчи толкова, Райдър — подсмихна се той. — Крайно време е да пораснеш.

— Сержант, веднага напуснете дома ми! — изсъска Клеър.

Бърлю примигна, обърна се към Зейн:

— Не се притеснявайте, господин Пелтиър, нищо не се е случило.

— Нищо ли? Аз ще стана за посмешище, а теб ще тикнат в затвора.

— Нищичко не си спомням — натъртено произнесе сержантът.

— Изнудваше ме с…

— Нищо не си спомням — повтори онзи. — Вие също, господин Пелтиър.

Ноздрите на Зейн се разшириха, сякаш неочаквано бе усетил полъха на чист въздух.

— Какво намекваш, сержант?

— Ако не повдигнете обвинение срещу… някого, няма да се стигне до съд. Снимките никога няма да станат достояние на медиите. — Бърлю се усмихна, устничките му заприличаха на червена дъга. — Знаете ли коя ми е любимата? Онази, която наричам „патешко ходене“ — на нея сте…

— Вън! — изкрещя Клеър.

Хари се облегна назад, подпря лакът на клавишите на рояла. Прозвуча траурен акорд. Той подигравателно изгледа сержанта, после се обърна към мен:

— Разказвал ли съм ти за един мой партньор, с когото работехме преди… дванайсетина години?

Бърлю се изчерви като рак:

— Да го духаш, Нотилъс!

Хари продължи да се усмихва:

— Това е по твоята специалност, каубой. Дий, конче! Хайде, чупката!

Онзи така се облещи, че свинските му очички добиха почти нормални размери. Имаше вид на човек, който всеки момент ще получи апоплектичен удар. Понечи да каже нещо, но прехапа език. Обърна се, тръгна към вратата — тътреше крака като стогодишен старец. След секунди двигателят на колата му изръмжа. Зейн се изправи, подръпна маншетите на ризата си — изглеждаше объркан, дори смаян.

— Кой беше този? — попита, без да се обръща към някого. — За какво говореше?

Клеър го изгледа с отвращение, обърна му гръб и излезе от дневната. Хари ме потупа по рамото, кимна ми да го последвам. Щом се отдалечихме достатъчно, че да не ни чуват, той прошепна:

— Май следата ни отведе в задънена улица, а?

— Имаш право.

Хари поклати глава, пусна грозна ругатня по адрес на Бърлю и си излезе. Събрах снимките и го последвах. Клеър ме пресрещна в коридора:

— Настоявам виновниците да бъдат съдени с цялата строгост на закона.

— Ако Зейн не свидетелства срещу Бърлю, няма да има съд. Други доказателства за вината на сержанта липсват, освен ако Тери Лосидор реши да пропее, обаче тя е негова съучастничка.