![Отвличането [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/0/2/otvlichaneto-bg-download.jpg)
Отвличането [bg]
- Автор: Хименес Марк
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 789547691438
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Отвличането [bg]». Краткое содержание книги:
- Но защо майорът не е убил Брайс, след като ви е изпортил?
- След военния съд ЦРУ ни нае в Камбоджа. На тия от ЦРУ не им пука за политиците. - Той се изхили. - Докато бяхме в отряда за специални операции, майорът рапортуваше на президента. При ЦРУ не рапортуваше на никой. Както и да е, по онова време Брайс се беше превърнал във виетнамец, живееше си с гадовете в планините. А след войната просто изчезна.
Джуниър подаде една бяла торбичка на Грейси. Беше си поръчала „Биг Мак“, пържени картофки и мляко. Майка й не й разрешаваше да яде такава храна.
- Къде живееше дядо ти? - попита Джако.
Грейси помисли, че ако им каже истината, може да обърнат колата и да отидат в Таос, което щеше да бъде за предпочитане пред всеки друг маршрут. Но тя знаеше, че Бен не е в хижата.
- В Таос.
- По дяволите, какви ги върши в Таос?
- Прави мебели - люлеещи столове, маси, бюра. Страхотни са. Филмовите звезди си ги купуват.
На Джако това му се стори смешно.
- Зелена барета прави люлеещи столове за филмови звезди.
- Като например кой? - попита Джуниър.
Грейси не му отговори, но предложи:
- Хайде да отидем в Таос, ще ви заведа до хижата му.
Джако изсумтя:
- Предпочитам да изчакам той да дойде при мен.
- Страх те е, а? Май е по-добре да ме пуснете още сега, преди да ви е хванал.
- Я млъквай, малка карачке!
Грейси не беше сигурна какво точно означава думата, но знаеше, че не е комплимент. Преди да успее да се защити, Джуниър се намеси:
- Не я наричай карачка! Тя не е уличница!
- Тя започна! - злобно изсъска Джуниър. - Кажи й да млъкне! Нали искаше жена в живота си - ето какво получи! Една голяма уста, дето не ще да се затвори!
Грейси извади обяда си от пликчето и започна да си пее:
- Майки, не позволявайте дечицата ви да се превърнат в кретенчета...
- Видя ли? - възкликна Джако, сочейки я с един пържен картоф.
Грейси извади млякото от плика и видя на кутията снимката си под надпис ИЗЧЕЗНАЛО ДЕТЕ.
Гумите за офроуд прилепваха към осеяната с кал и камъни просека и мощният двигател изтегляше ленд роувъра по стръмния склон; меките кожени седалки убиваха друсането, макар и значително по-малко, отколкото се очакваше, заради независимото електронно пневматично окачване. На офроуд никоя кола не може да се сравнява с джиповете рейндж роувър.
У дома Джон имаше червен спортен рейндж роувър 4x4, страхотна кола, макар никога да не бе му хрумвала мисълта да изкара едно бижу за 75 000 долара извън асфалтирания път. Затова на върха на хълма Джон въздъхна облекчено и когато удари спирачки пред малката хижа, отпусна смъртоносната си хватка върху кормилото, от която кокалчетата на ръцете му бяха побелели. Беше почти обяд на седмия ден от изчезването на Грейси.
Някакво куче се хвърли върху Бен още преди да успее да излезе от джипа. Бен се наведе и го потупа, а то започна да ближе лицето му.
- Как си, Бъди? - Ако кучетата могат да плачат, то Бъди плачеше. Бен се изправи и влезе в хижата. Тогава кучето се хвърли върху Джон и заточи лиги по дънките и маратонките му.
- Махни се от мен, пес такъв!
Джон не се разбираше особено добре с кучета; като малък известно време имаше свое куче, но то беше проклето и непрестанно го хапеше. Най-накрая Бъди го остави на мира - беше забелязал нещо като плъх и се втурна след него в храстите. Джон избърса с длан дънките си и отиде при Бен в хижата; тя беше по-малка от четириместния им гараж на Магнолия Лейн, но въпреки това създаваше приятно впечатление за спретната дървена къщичка.
От двете страни на стълбите към верандата имаше градинка; тънки клонки стърчаха от лехите в черната почва. Подът на верандата беше покрит с дъски. Покрай парапета бяха подредени кактуси в шарени саксии, камъни със странни форми и издялкани от боядисано дърво фигури на койоти и коне. Джон тръгна по верандата и обиколи хижата, разглеждайки кафявата местност, простираща се до далечните планини, чиито бели върхове рязко контрастираха с тъмносиньото небе. Докъдето стигаше погледът му, не се забелязваше друго човешко същество или къща. Това не беше квартал с ограничен достъп, специално построен, за да не допуска натрапници. Не беше и място за социални контакти. Беше място, където човек отива, за да остави целия свят зад гърба си.