Вкусът на рая
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вкусът на рая». Краткое содержание книги:
Сега тя стоеше до перилата, наблюдавайки как Крис се смалява все повече и повече, докато корабът изтегляше котвите си и се впускаше по вятъра на излизане от залива. Сбогуването им на кея беше хладно учтиво въпреки страстното любене в предшестващите три нощи. Въодушевената и реакция не беше направила нищо, за да промени намерението му да я отпрати.
Поради ограниченото място тя трябваше да споделя каютата си с Аманда, докато Агата и децата й заемаха друга. Рейфърд получи каютата на първия помощник, която делеше с Каспър, докато първият помощник се беше преместил при втория.
По време на дългото пътуване Софи помагаше на Агата с децата и преподаваше география и английски на Каспър. Държеше се колкото може по-далече от Рей; говореше е него само на вечеря, когато се събираха всички пътници. За неин ужас Рей и Аманда се сближиха невероятно много. Често се разхождаха заедно по палубата, събрали глави, ангажирани е интимен разговор.
Софи се опитваше да запълва дългите дни в морето с различни дейности, но безкрайните нощи бяха трудни. Крис й липсваше. Въпреки че беше приела, че той никога няма да я обича, просто присъствието му, любенето с него биха направили живота й поносим. Сега нямаше нищо. Крис я беше отпратил, а това, което беше останало от разбитата й гордост, щеше да й попречи да се върне, когато той пратеше за нея… ако изобщо това станеше.
Крис не беше искал съпруга. По-специално, не беше искал нея. Животът с нея поддържаше жива вината му за смъртта на Дезмънд. Беше използвал заплахата за въстание на робите като извинение да я отпрати.
Съвместният живот в една каюта с Аманда беше точно толкова ужасен, колкото беше подозирала, че ще бъде, и Софи беше благодарна на Рей, че държи Аманда заета през по-голямата част от деня. Но нощем тя трябваше да понася оплакванията й от скуката, лошата храна и вредата, която соленият въздух нанасял на безупречната й кожа. Аманда се оплакваше от липсата на чиста вода за къпане и дразнеше Софи със забележките си за болнавия й вид.
— Възнамерявам да се върна в Ямайка, когато всичко това отмине. Ние с Крис едва имахме време да възстановим познанството си — каза тя един ден на Софи точно когато тя се канеше да излезе от каютата.
— Желая ти късмет — отговори Софи, отдалечавайки се от бившата любовница на Крис.
Беше й омръзнало да слуша хвалбите на Аманда за връзката й с Крис.
Когато корабът напусна топлите южни води и влезе в пояса на по-студения климат, Софи и останалите прекарваха по-малко време на палубата. Късната есен в Англия обикновено беше дъждовна и студена, а никой нямаше достатъчно топли дрехи, за да се предпазва от режещия северен вятър. Софи прекарваше дълги часове сама, мислейки над изминалите няколко месеца, които беше прекарала като съпруга на Крис, и се питаше какво ли й готви бъдещето.
За щастие, нямаше никакви бури, които да забавят „Мери Диъри“, и корабът пристигна в Лондон по разписание. Докато приставаше на мястото си на лондонския кей, Рейфърд притисна Софи в един ъгъл на незащитената от вятъра палуба.
— Какви са плановете ти сега, Софи? — запита той. — Ще се върнеш ли в семейната къща в Есекс?
— Не, нямам добри спомени от семейното имение. Не съм решила къде ще се установим с Каспър. Крис иска да останем при брат му и може би ще направим така, докато не се уреди нещо друго.
— Как ще се справяш без издръжката на графа?
— Ще имам достъп до банковата сметка на Крис.
Скъпернически блясък се прокрадна в очите на Рейфърд.
— Може би ще ти се откъсне от сърцето нещичко и за мене, да ми дадеш пари, за да започна отново. Ако мога да платя на някои от кредиторите си и да поправя къщата, може би Клеър ще се върне при мене.
Лейди Аманда се присъедини към тях.
— Готов ли си за слизане, Рей?
Пъхна ръка в неговата и премига няколко пъти.
— Трябва да се срещнеш с Клеър, преди да направиш някоя глупост — посъветва го Софи. — Писал ли си й, откакто напусна Лондон?
— Тя ме изостави; не виждах причина да й пиша.
— Помислих, че искаш да вземеш пари назаем, за да платиш дълговете си и да ремонтираш къщата.
— Рей няма нужда от къща — намеси се Аманда. — Ще остане при мене.
— Истина ли е това, Рей? Толкова ниско ли си паднал, че да се оставиш една жена да те издържа?
Рей я изгледа намусено.
— Аманда ми предложи да остана временно у нея, докато не си стъпя на краката, и аз приех. Какво лошо има?
— Излъга ме, че имаш нужда от пари, за да оправиш къщата и да си върнеш Клеър. Искал си пари за собствените си егоистични нужди.
Рейфърд не отговори нищо.
Софи се почувства задължена да предупреди Аманда, независимо дали тя щеше да я послуша.