Вкусът на рая
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вкусът на рая». Краткое содержание книги:
— С какво мога да ви услужа, госпожо?
— Можете да съобщите на графа за мене, ако обичате — каза Софи. — Нося писмо от брат му.
— Капитан Радклиф? Той е в Ямайка, госпожо.
— Знам. Ние с Каспър идваме оттам с „Мери Диъри“. Тръгнахме преди около четири седмици. Аз съм съпругата на капитана.
— Почакайте тук, докато осведомя негова светлост за пристигането ви.
Икономът се отдалечи във вътрешността на къщата. Софи се заоглежда наоколо. Лорд Стандиш сигурно е баснословни богат, реши тя, поразена от мраморното фоайе с таван, под държан от високи колони, украсено със статуи и ценни произведения на изкуството. Няколко свещника осветяваха дори най-тъмните ъгли. Мраморно стълбище, водещо към втория етаж, се извиваше величествено пред нея.
Един мъж, който много приличаше на Крис, но малко по-възрастен, се появи оттам, където беше изчезнал икономът.
Софи беше виждала брата на Крис един-два пъти навремето, но никога не му беше обръщала особено внимание, защото той вече ухажваше Грейс. Крис беше привлякъл вниманието й и го държеше и досега.
— Софи? Крис с тебе ли е?
— Той още е в Ямайка, милорд. Нося писмо от него.
— Кое е това момче с тебе?
— Каспър, възпитаникът на Крис.
— А, да, той говореше за него. Сигурно сте изтощени от дългото пътуване. Да отидем в приемната, докато прочета писмото от Крис. После можеш да ми кажеш какво ви е довело в Лондон двамата с Каспър. Бакстър, донесете нещо освежително за лейди Софи и младия Каспър. И още по-добре, заведете Каспър в кухнята. Сигурен съм, че госпожа Хъмфрис ще намери нещо специално за него.
Каспър излезе заедно е Бакстър. Софи зачака как ще й реагира графът. Тя знаеше, че Крис му е писал за брака им, и се запита как ще се отнесе той към жената, която беше докарала на брат му години страдания. Когато графът я погледна строго, тя реши, не я одобрява, и наистина не можеше да го обвини.
— Ти си последната жена, за която съм мислил, че Крис може да се ожени — каза той.
— Знам, че не ме одобрявате, милорд, но заради Каспър се надявам, че ще ни приемете, докато не си намерим друго жилище.
— За какво, по дяволите, ми говориш? Трябва да има основателна причина да дойдете тук и нямам търпение да я чуя… след като прочета писмото на Крис, разбира се.
— Разбира се.
Софи бръкна в чантичката си, извади запечатаното писмо и го подаде на графа. Зачака, докато той го четеше, без да има представа какво е писал Крис.
— Боже господи — възкликна графът, след като прочете писмото два пъти. — Нямах представа, че положението е станало толкова лошо. Крис е имал право да те прати тук. Добре дошла си у нас, докато пожелаеш да останеш. Ти си съпругата на Крис, независимо дали го одобрявам или не, и ще бъдеш третирана така, както се полага на дама с твоето положение.
— Много сте любезен, милорд — отвърна Софи. — Но аз смятам да намеря жилище веднага щом стане възможно.
— Няма да е необходимо. Крис ме моли да се грижа за тебе, докато премине опасността и той дойде да те вземе. Така и ще направя. Не ми е писал как сте се намерили след всичките тези години. Срещнахме се е него в деня, преди да замине, и не ми каза нищо за тебе. Всъщност… — Той се поколеба. — Е, няма значение какво сме обсъждали… разговорът ни вече няма значение.
— Мога да си представя какво е казал Крис — измърмори тя. — Срещата ни беше случайна. Мислех, че той ви е обяснил как стана. Може би друг път…
— Разбира се, извини ме, ако любопитствам излишно. — Бакстър влезе с един поднос. — А, ето че подкрепленията дойдоха. След като се нахраниш, Бакстър ще те заведе в стаята ти. Вечерята е в девет часа. Не сме канили гости тази вечер; съпругата ми е бременна и предпочита да прекарва вечерите на тихо у дома. Ще ви запозная на вечерята, тя сега си почива.
Софи сипа чай на себе си и на графа и хапна от миниатюрните сандвичи и бисквитите. Каспър се присъедини към нея след малко, ухилен до уши.
— Готвачката прави възхитителен кейк. По-добър от този на Чандра. Само не казвай на Чандра, че съм казал такова нещо.
Софи се усмихна на способността на момчето да се нагажда към обстоятелствата. Графът стана и позвъни за Бакстър. Той пристигна веднага.
— Готови ли са стаите на гостите ни?
— Да, милорд. Има запален огън и в двете стаи.
— Благодаря, Бакстър — каза Софи. — Преходът от горещо към студено време беше труден. Ценя топлината на огъня.
— Мога да спя при слугите — възрази Каспър.
— Разбира се, че не — каза графът. — Тук има хубава детска стая. Смятам утре да ти наема учител. Не можем да позволим да занемариш ученето.
— Каспър не ходи на училище — поясни Софи.