Вкусът на рая
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вкусът на рая». Краткое содержание книги:
Тогава го беше овладял страхът. Излагането на опасност беше начинът на живот със Софи. Беше ли му писано да прекара остатъка от живота си, като я предпазва от импулсивните й действия?
Гняв бушуваше у Крис през целия път до плантацията на Ригби. Когато пристигна и запита за сър Оскар, икономът го покани да почака във фоайето, докато съобщи на господаря си за идването му.
След малко Ригби излезе от кабинета си, поглеждайки към Крис с намек на страх.
— Не съм направил нищо на съпругата ви — избухна той. — Случайно се видяхме на пътя. — Очите му се присвиха хитро. — Знаете ли, че тя се разхождаше сама в джунглата? Какво ли е вършила там?
— Къде ходи съпругата ми не е ваша работа. Предупреждавам ви за последен път, Ригби. Стойте настрана от Софи. Тя не отговаря за дълговете на заварения си брат.
— Може би — подметна ехидно Ригби — се е срещала с любовник в джунглата. Колкото и осъдително да звучи, някои жени обичат да си имат работа с буйни жребци.
Крис хвана Ригби за гърлото и го стисна така, че очите му изхвръкнаха.
— Копеле — изсъска Крис. — Бих ти изстискал животеца, ако не ми трябваше информацията, която държиш в тайна от мене.
Той го пусна и Ригби се отпусна задъхан.
— Някой ден ще съжалите, че сте ме нападнали.
— Съмнявам се. Всичко, което искам от вас, е информация.
— Аз съм истински извор на информация. Знам много за вашата история със съпругата ви. Рейфърд изобщо не беше сдържан в разказването на фактите. Това, което ме учудва, е че се оженихте за жена, отговорна за смъртта на най-добрия ви приятел, Разбрах, че тя е била причината за дуела и че после сте заминали и сте я оставили в устата на клюкарите.
Ръцете на Крис се свиха в юмруци.
— Стъпвате на опасна почва, Ригби. Моят личен живот не е ваша работа. Кажете ми за нападението над мароните, което сте планирали.
Ригби пребледня.
— Кой ви каза това?
— Колдуел е посетил днес Софи. Казал й е, че заминава с „Мери Диъри“ и поради каква причина.
— Страхливец такъв — изфуча Ригби. — Предложих му работа, за да си изплати дълга, но той отказа. Изглежда, не иска да се замесва в нашите проблеми с робите.
— Защо никой не ми каза за нападението?
— Знаем за възраженията ви срещу робството. Вашето глупаво решение да освободите робите си ни изложи на сериозна опасност.
— Не виждам как моите работи засягат вас или някой друг.
— Не виждате ли? Нашите роби искат свобода заради вас. Ние трябва да действаме, преди нещата да са излезли от контрол. Вече има инциденти. Във въздуха се носят бунтовни настроения.
— Защо ще нападате мароните?
— Те са подбудителите. Сам Шарп проповядва метеж. Трябва да бъде спрян.
— Аз разбрах, че той проповядва пасивно съпротивление. Вашата милиция ще носи огнестрелни оръжия; мароните нямат никакви смъртоносни оръжия. Това, което планирате, е клане.
— Робите не знаят какво е това пасивно. Чухте какво е станало в Спаниш Таун, нали? Нямаха нужда от оръжия, за да унищожават имоти и да убиват. Можеше да бъдем ние, ако не вземем мерки да го предотвратим.
— Не искам да участвам във вашето нападение.
Ригби се усмихна.
— Ето затова никой не ми осведоми. Но не мислете, че плантацията ви е в безопасност. Вашите платени работници са толкова вероятни участници във въстанието, колкото и моите роби. Сънсет Хил не е по-защитен от убийства и разрушения, отколкото моята плантация или на Честър, или на всеки друг.
— Ще се погрижим за това. — Крис тръгна към вратата, спря и се извърна. — Къде е Колдуел сега?
— В града, очаква „Мери Диъри“ да пристигне. Ако сте умен, ще пратите съпругата си в Англия заедно с лейди Честър и децата й.
— Изненадан съм, че не заминавате е тях.
Ригби вдигна рамене.
— Може да замина, ако нападението не успее. Не искам да съм тук, когато мароните започнат да отмъщават, а съм сигурен, че ще го направят, ако не успеем да ги изтребим.
— Кога ще нападнете?
— Нали не мислите, че ще ви кажа — изсъска подигравателно Ригби. — Приятен ден, Радклиф.
Крис изскочи навън. Ако убийството не беше противозаконно, с радост би се погрижил за преждевременното оттегляне на Ригби от грешния свят.
Следващата му спирка беше „Орхидея“. Мястото беше безлюдно, е изключение на прислугата. Отговориха му, че лорд Честър е отвел семейството си в Кингстън да чакат „Мери Диъри“. Сякаш някой се беше опитал да подпали къщата предната нощ, но огънят беше открит и потушен, преди да нанесе значителни щети.