Гадателката

Всичко това беше безспорно вярно.

— И какво стана после?

— Някъде около шест часа Джоун Фаулър и аз потеглихме с моя микробус.

— Към „Южен залив“?

— Нали знаеш старите кораби?

Всеки ученик в Мурманск е слушал разкази за бомбардировката на Луфтвафе над пристанището през Великата отечествена война. И за потопяването на търговските кораби, които са били извлечени и наредени по течението на реката.

— Знам ги — отвърнах. — Слушал съм за тях.

— Тези кораби са празни, изядени от ръжда… Десетки са. — Прекъсна, за да си поеме болезнено дъх. — В средата на един трюм гореше голям огън. Виждах светлината му през дупки по широката палуба. Останах в микробуса. Джоун Фаулър си взе чантата и отиде на кораба сама. След няколко минути се върна, следвана от група деца. — Отново прекъсна. — Процедурата беше добре отработена. Американката и жена ти са правили това нещо много пъти.

— Сами?

— Да, само двете.

— А защо са решили, че имат нужда от теб?

— Започнало да става трудно… — Стрелна ме с поглед. — Ставало е трудно за жена ти да излиза нощем.

Без да разбера, че не е свързано с болницата. Вдигнах бутилката с уиски към устата си. Отново ме връхлетя мисълта, че Наталия е правила всичко това, докато съм спал или съм придремвал пред телевизора. Несъзнателно подадох бутилката на Лука Руп.

— Онази нощ — продължи той — аз чаках на шофьорската седалка, докато отзад Джоун Фаулър увиваше децата с одеяла. Бяха шест или седем, пак като онези от предишния път.

— Момчета ли бяха или момичета?

— Бяха съвсем малки. Главите на всичките момчета бяха остригани.

— А момичетата?

— Със съвсем къси коси.

— Като стригани немного отдавна? Дали не са взети от детски лагер за поправителен труд? — Веднага се сетих за татуираното зелено „К“ на ръцете на намерените в Съединените щати мъртви деца.

— Казаха ми, че помагат на децата. Нищо повече не знам.

Замълчах объркан.

— Остригани глави. В този район има изобилие от детски каторги… — проговорих, разсъждавайки на глас.

— Хората наричат Кола „Детския Гулаг“ — съгласи се той.

Поклатих глава:

— Жена ми щеше да ми каже.

Той ме погледна с полуусмивка на охлузените устни:

— Че участва в отвличането на деца от държавни трудови лагери?

— Не знаеш това със сигурност.

— Чух достатъчно реплики в задницата на микробуса. Каквато и цел да е имала, операцията беше противозаконна. Как би могла доктор Вадим да сподели такава тайна с инспектор от милицията?

Исках да възразя, да му кажа, че между мен и Наталия нямаше тайни. Но вече разбрах, че е имало. Самата Джоун Фаулър бе пазена в тайна.

— Да се върнем отново на съботната нощ — казах аз.

— През цялото време децата бяха изплашени, понякога плачеха. По тази причина американката оставаше отзад при тях през цялото пътуване до норвежката граница.

— И какво се случи в събота? Нещо се е объркало.

— Беше нощта със снежната буря, ако си спомняш. Обстановката на магистралата за Каневка беше много лоша.

— Помня.