Новите български демони

Правителствата от 1992 до 1997 г. запазиха мълчание по този въпрос.

Правителството на Иван Костов (1997–2001) прие през юли 1997 г. Закон за достъп до документите на бившата Държавна сигурност (ДВ 63/1997 г), който беше блокиран от Конституционния съд. Според него законът не е създаден от независима институция, а е възложен на комисия, съставена от представители на изпълнителната власт. Освен това лица, споменаващи се само в картотеката (т.е. без досиета), не можело със сигурност да се идентифицират като агенти на Държавна сигурност. Бившият депутат от Демократическата партия Аспарух Панов отбеляза, че заради тези забележки законът не е могъл да влезе в сила97.

По-късно законът претърпя корекции съобразно с предписанията на Конституционния съд. Председателстваната от депутата Методи Андреев парламентарна комисия по досиетата обаче не бе независима, не разполагаше с архива и нямаше правомощията да отваря досиетата от контраразузнаването. Въпреки това в периода април 2001 г. — март 2002 г. тя представи девет доклада, провери депутатите във всички парламенти и членовете на всички правителства от промяната насам, както и кандидатите на парламентарните избори и разкри принадлежността им към Държавна сигурност, в рамките на поставените от Конституционния съд граници98.

Оказа се, че всеки дванадесети български депутат след 1989 г. е бивш сътрудник на ДС. Причината всичко това да стане известно бе разсекретяването на досиетата на бившата Държавна сигурност в България, което за пръв път след промяната осигури достъп и до досиетата на комунистическото контраразузнаване. Тъкмо в тях се съдържаха най-важните тайни около процеса на преустройството. Именно това е и причината до 2007 г. те да бъдат държани под ключ. Техните страници съдържаха конкретна информация за това, как в периода преди промяната държавни пари са били изнасяни в чужбина и как без никакви проблеми комунистически шпиони са били внедрявани във важни държавни ведомства и в дипломатическите среди.

По темата, разбира се, са изписани безброй журналистически материали. Българският ми колега Драгомир Иванов работи във вестник „Дневник“. На един симпозиум в Германия, той привлякъл вниманието със своя доклад на тема „Дългата сянка на миналото на Държавна сигурност: България се изгуби в джунглата на досиетата“. В него между другото се казва: „В същото време ние преживяхме ожесточени политически и обществени борби, горчиви разочарования и злоупотреби с истината. Формално отварянето на досиетата започна още през пролетта на 1991 г., когато първото демократично правителство състави в парламента работна група, която да проучи кои от депутатите са били сътрудници на ДС. Тогава се говореше за около 60 агенти в Първото народно събрание след промяната, но нямаше официално изявление. Тази комисия не можа и да заработи в истинския смисъл, тъй като по това време парламентарното мнозинство не подкрепи отварянето на архивите, съответно парламентът не можа да приеме закон за досиетата или за лустрацията. Нещата останаха така до 1997 г., когато правителството на министър-председателя Иван Костов най-после се реши да сложи ново начало и да се справи с миналото. През лятото беше приет Закон за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и се създаде съответната комисия («Андреев»). Правителството на Костов разполагаше с всички инструменти на властта, въпреки това комисията «Андреев» не изпълни докрай задачата си. Единствената възможност бе случаят да се отнесе в съда. Досегашният опит обаче показва, че тези процеси по принцип се проточват дълго и съдиите предпочитат да ги протакат. Министерството на вътрешните работи например отказва достъп до документацията“.