Новите български демони
- Автор: Рот Юрген
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Продева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Новите български демони». Краткое содержание книги:
Защо обикновеният гражданин изпадна в летаргия, докато политико-криминалните групировки играят главната роля? Защо онези сили, които управляваха по времето на комунистическата диктатура, и днес, при демокрацията, все още имат голямо влияние? И кои са всъщност безскрупулните печалбари от това положение?
Юрген Рот е сред водещите разследващи журналисти в Германия. Той е задълбочен анализатор на организираната престъпност и мафиотските структури в страните от Централна и Източна Европа. Автор е на редица бестселъри, сред които „Червените босове“, „Мрежите на терора“, „Олигархът“, „Гангстерите от Изтока“, „Кланът Германия“ и др.
След няколко пътувания в България, на основата на лични контакти и грижливо проучвани източници, Юрген Рот представя гледната точка на един независим външен наблюдател за престъпността, корупцията, „обръчите от фирми“ и липсата на законност и ред, които олицетворяват българската политическа действителност през последните 18 години.
Но да се върнем на зависимостта на България от Русия. През декември 2006 г. министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров придружи българския премиер Сергей Станишев на посещението му в Москва, където трябваше да бъдат сключени нови договори. България и Русия постигнаха споразумение по дълго тлеещия спор около българското производство на легендарния «Калашников» и представиха освен това бъдещия проект за нов газопровод. Той би могъл да увеличи значението на България като транзитна енергийна страна, но би засилил, както се опасява Европейската комисия, зависимостта на тази балканска страна от Русия. През последните две години именно Румен Овчаров беше човекът, който неизменно тласкаше българската енергетика към Русия. Той уговори нови условия за руските доставки на газ, той стана причина руснаците да поемат изграждането на втората българска атомна електроцентрала (в Белене) и прие продиктуваните от Владимир Путин условия на тристранния проект за нефтопровод от българското черноморско пристанище Бургас до гръцкото Александруполис. Политическите му противници остро го разкритикуваха за енергийната му политика, ориентирана към Русия, и го обвиниха в задоволяване на лични икономически интереси, дори корупция.
Овчаров поддържаше чудесни отношения и с руския енергиен гигант «Газпром». Предприятието искаше да използва принадлежащите досега на българското дружество «Булгаргаз» газопроводи, за да доставя руски газ в съседните на България страни. Това докладва министърът на икономиката след завръщането си от Москва. Ставаше въпрос за това, «Газпром» да поеме част от «Булгаргаз» или да участва в изграждането на нефтопровода. На 18 декември 2006 г. в медиите излезе информация: «Българската газова компания „Булгаргаз“ и руският концерн „Газпром“, в присъствието на българския министър-председател Станишев и на министъра на енергетиката Овчаров, подписаха в София меморандум за развитието на българо-руските отношения в газовия сектор»88.
Но през януари 2007 г. министърът на икономиката заяви, че няма планове да се денационализира газопреносната мрежа. Една година по-късно се оказа, че всичко това не е истина. «Газпром» подписа с българското правителство договор. Според него България влиза в проекта на «Газпром» «Южен поток». Руската информационна агенция «Новости» с гордост съобщи на 18 януари 2008 г.: «България одобрява проектодоговора за изграждане на газопровода „Южен поток“.» Русия и «Газпром» още веднъж постигнаха целта си. Тук се касае за стратегията на Кремъл отново да си възвърне отстъпените или загубени позиции на Балканите.
За да отпразнува тази победа, руският президент Путин пристигна на извънредно двудневно посещение в София през януари 2008 г. и доведе със себе си делегация от четиристотин души. Малко преди това по медиите премина новината (ако може да се нарече така), че руският президент притежава състояние в размер на 24 милиарда евро. Путин отрече с обичайните изтъркани фрази: «Аз съм богат, защото събирам чувства и емоции. А Русия два пъти ми позволи щастието да й служа»89.
Междувременно бе сключен и договор за петролопровода «Бургас-Александруполис». Общата стойност на проекта е около един милиард евро. С това България стана важна страна в транзитирането на петрол към Западна Европа. Накрая стартира и още един енергиен проект — изграждането на втората атомна централа край Белене.
За проекта «Южен поток» Русия и България възнамеряват да създадат съвместно предприятие, което да поеме строителството на газопровода в България. Двете страни ще притежават съответно по 50 % от предприятието. Разгорещените спорове за това, какво точно да бъде участието на всяка от страните, продължиха до самото посещение на Путин в София. Става дума за правото на собственост над онази част от газопровода, която ще минава през България. Стигна се до компромисно решение — 50 % от инфраструктурата да остане българска собственост. Общата стойност на проекта е около 10 милиарда евро. Детайлите от подписания договор, естествено, остават в тайна. Това отговаря на досегашната енергийна политика на Путин и предлага всякакви възможности за стратегическо изнудване, за което «Газпром», т.е. Кремъл, в миналото предоставя достатъчно материал. Председателят на управителния съвет на «Газпром» Алексей Милер заяви през пролетта на 2006 г, скоро след спора за газта между Украйна и Русия, че: «Излишният газ от Западен Сибир ще се изпраща по-скоро в Китай, отколкото в Западна Европа». Ясното послание бе, че Европа не трябва да прилага антимонополистични закони срещу «Газпром». И че страните от ЕС трябва добре да премислят, преди да ограничат достъпа на «Газпром» до своята транспортна инфраструктура.
88
Българска телеграфна агенция, 18 декември 2006 г.
89
Der Spiegelonline, 14 Februar 2008.