Новите български демони

В един забележителен коментар за българския Закон за разсекретяване на архивите на Държавна сигурност Клаус Шрамайер пише следното: „Ако все още имаше някакви съмнения, кой управлява България, процесите около приемането на Закона за разсекретяването на архивите на Държавна сигурност от 6 декември 2006 г.91 напълно ги отстраниха — «духовете от миналото» успяха да се наложат при приемането на този закон. Защото те знаят, колко много могат да загубят“. По тези причини е напълно разбираемо, че „пагубният съюз“, както го нарича Шрамайер, на стари кадри от Държавна сигурност, политици, бизнесмени и мафия92 направи всичко възможно да предотврати приемането на този закон. И въпреки че не му се удаде, все пак успя да размие нещата до голяма степен.

Както показва примерът с Германия, и след нацистката диктатура, и след разпадането на ГДР тълкуването на историята е политическо минно поле и изключително болезнен процес. Но това, което се случи и се случва в България, има други измерения. От една страна, комунистическите служби за сигурност се разпуснаха. Този процес не доведе до нищо друго освен до това, че уволнените служители продължиха своите престъпни дейности като нарушаване на ембарго, търговия с наркотици, сделки с оръжие, обучение на терористи. Но сега вече като „бизнесмени“, които не подлежат на никакъв контрол. Мюлер-Енбергс от Федералната агенция за архивите на Щази в ГДР смята, че през 1991 г. Държавна сигурност в България е била само преструктурирана, но не и разпусната93. Властта беше в ръцете на онези, които я имаха и преди промяната — партийната номенклатура и секретните служби. Просто се трансформира от политическа в икономическа. Това бяха хората, които инициираха промяната, отчасти създадоха, разцепиха и отслабиха опозицията и до днес определят развитието на страната. Тази отчасти криминална мрежа проникна (и продължава да го прави) със своите пипала във всички области — политика, правосъдие, полиция или икономика и поради това беше в състояние да предотврати всичко, което пречеше на нейните планове. Това е и причината в България, както и в други посткомунистически страни, разкриването и анализирането на комунистическото минало, особено що се отнася до принадлежността на политици и висши държавни служители към различните секретни служби, да протича извънредно мудно и мъчително. Но сякаш общественият интерес към тази тема вече не е особено голям. Което е необяснимо, защото корупцията по високите етажи на властта и връзките с престъпните организации, които и до днес парализират България, имат много общо с това минало. Те представляват всъщност една симбиоза, която води до липсата на достоверна информация за случващото се в страната и до недостатъчна прозрачност в действията.