Пясъчна буря
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пясъчна буря». Краткое содержание книги:
Преди двайсет години богат британски финансист изчезва близо до Убар, легендарния изгубен град, погребан под пясъците на Оман.
Сега една научна експедиция, водена от дъщерята на финансиста, се готви да разбули тайните на пустинята. Ще открият обаче нещо по-красиво и от най-смелите си мечти… и по-смъртоносно.
Убар крие мощен енергиен източник, който може да захрани цялата горна земя… ако може да бъде впрегнат и удържан. Но преди да са поели към повърхността, изследователите попадат в капан. Защото същата живителна сила, която може да захрани с енергия целия свят, е на път да се излее в невиждана, поразяваща буря, помитаща всичко по пътя си…
— Достатъчно ни дърпа конците на всичките. Отговори на въпроса й, по дяволите. Какво става?
— Омаха! — предупреди Кара, но в гласа й нямаше много енергия.
Корал се плъзна настрани, готова да нападне Омаха по фланга. Пейнтър отново й даде знак да не се намесва. Омаха размаха пистолета.
— Отговори ми! Каква проклета игра се разиграва тук? И за кого работиш наистина?
Пейнтър нямаше друг избор — трябваше да разкрие картите си. Имаше нужда от съдействието на групата. Ако искаше да спрат Касандра и да спасят Сафиа, трябваше да си осигури помощта им. Двамата с Корал не биха се справили сами.
— Работя за американското министерство на отбраната — призна той най-накрая. — И по точно за АИОП. Изследователски и развоен отдел на министерството.
Омаха поклати глава.
— Направо върхът! Военните? Какво общо има всичко това с тях? Тръгнали сме на археологическа експедиция.
Кара отговори преди Пейнтър да е отворил уста. — Експлозията в музея.
Омаха погледна към нея, после пак към Пейнтър. Той кимна.
— Права е. Онова не беше обикновен взрив. Остатъчната радиация сочи към една невероятна възможност. — Очите на всички бяха вперени в него, освен тези на Корал, която беше насочила цялото си внимание към Омаха и пистолета му. — Съществува голяма вероятност експлодиралият метеорит да е съдържал някаква форма на антиматерия.
Омаха се изсмя гръмко, сякаш отдавна бе сдържал натрупалата се подигравка.
— Антиматерия… Пълни глупости! Ти за какви ни взимаш?
Корал се обади делово, професионално.
— Доктор Дан, Пейнтър ви казва истината. Лично направихме замервания в зоната на взрива и открихме 2-бозони и глуони, разпадни частици от взаимодействие на материя с антиматерия.
Омаха се намръщи, вече не толкова уверен.
— Знам, че звучи абсурдно — каза Пейнтър. — Но ако свалиш пистолета, ще обясня.
Вместо да го свали, Омаха приближи пистолета до главата му.
— Досега само с него успях да те разприказвам. Пейнтър въздъхна. Струвало си бе да опита.
— Нека бъде по твоя начин тогава.
С насочен в лицето пистолет, той резюмира накратко информацията — за Тунгуския метеорит в Русия през 1908, за уникалната гама-радиация, открита там и в Британския музей, за плазмените характеристики на експлозията и как имало данни, че някъде в пустините на Оман вероятно лежи находище на антиматерия, запазено по някакъв непознат начин, който я е съхранил стабилна и нереагираща въпреки присъствието на материя.
— Макар че вече може да е в процес на дестабилизация — завърши Пейнтър. — Възможно е именно това да е причината метеоритът в музея да експлодира. Същото може да се случи и тук. Времето е критичен фактор. Може би сега е последният шанс да открием и запазим това находище на неограничена енергия.
Кара се намръщи.
— И какво смята да прави американското правителство с такъв неограничен източник на сила?
Пейнтър прочете подозрението в очите й.
— На първо време да го охранява. Това е непосредствената и най-важна цел. Да го защити от онези, които биха посегнали на него. Ако такава сила попадне в неподходящи ръце…
Възцари се мълчание, докато думите му утихваха. Всички те знаеха, че вече не границите, а идеологиите деляха света. Макар и необявена, в момента се водеше нова световна война, в която фундаменталните добродетели и уважението към човешките права биваха атакувани от сили на нетърпимост, деспотизъм и сляпа жар. И макар битките й понякога да се водеха пред очите на целия свят — в Ню Йорк, в Ирак, — истинската борба беше невидима, тайна, с незнайни герои и скрити злодеи.
По собствено желание или не, групата се беше оказала въвлечена във войната.
Кара наруши мълчанието:
— А онази другата група? Похитителите на Сафиа. Те са същите, които проникнаха в Британския музей.
Пейнтър кимна.
— Така смятам.
— Кои са те? — Омаха още държеше пистолета насочен към главата му.
— Не знам… не знам със сигурност.
— Глупости! Пейнтър вдигна ръка.
— Знам само кой ги води. Мой бивш партньор, къртица, внедрена в АИОП. — Беше твърде изтощен, за да крие гнева си. — Казва се Касандра Санчес. Така и не открих за кого работи. Някаква чужда сила. Терористи. Черноборсаджии. Знам само, че са добре финансирани, организирани и абсолютно безмилостни в методите си.
Омаха изсумтя.
— А ти и партньорката ти сте от сладките пухкави животинчета.
— Ние не убиваме невинни хора.
— Не, вие сте много по-лоши! Оставяте други да ви свършат мръсната работа. Знаели сте, че се очаква да завалят лайна, но си държахте устите затворени. Ако ни бяхте казали навреме, можехме да се подготвим по-добре. Можехме да предотвратим отвличането на Сафиа.