Мисията на шута
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Шутът и убиецът #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисията на шута». Краткое содержание книги:
Момчето за миг се стъписа. После попита със свито гърло:
— Къде отиваш?
Постарах се усмивката ми да е убедителна.
— В Бъкип, момче. И по-бързо, отколкото очаквах. — Помислих за миг. Нямаше как да преценя кога ще мога да се върна. И дали изобщо ще се върна. Такова съобщение от Сенч определено означаваше някаква опасност. Удивих се колко лесно взех решението. — Искам с вълка да ме последвате призори. Вземи понито и двуколката, да може да се вози, ако се умори.
Хеп ме зяпна, все едно съм полудял.
— Ами пилците? А къщната работа, докато те няма?
— Пилците ще трябва да се пазят сами. Не. Няма да оцелеят и седмица, ако ги нападне невестулка. Занеси ги на Бейлор. Той ще ги храни и ще ги гледа заради яйцата. И залости здраво къщата. Закови прозореца. Може да ни няма доста време.
На лицето му се изписа недоумение. Извърнах поглед настрани.
— Но… — Гласът му ме накара отново да се обърна към него. Беше ме зяпнал, все едно изведнъж се бях превърнал в непознат. — Къде да ида, като стигна в Бъкип? Ще се видим ли там? — Долових в гласа му вопъл на изоставено дете.
Порових в спомените си отпреди петнайсет години, за да се сетя за някой приличен хан. Преди да успея да изровя някой, той за щастие вметна:
— Знам къде живеят Джина и племенничката й. Джина каза, че мога да я намеря там, като дойда следващия път в Бъкип. Къщата й е белязана със знака на странстваща вещица, ръка с черти на дланта. Може да се срещнем там.
— Там ще е значи.
На лицето му се изписа облекчение. Знаеше къде отивам. Тази увереност ме зарадва. Аз самият не знаех. Но въпреки цялото ми безпокойство ме изпълни странна възбуда. Старото обаяние на Сенч отново ми въздействаше. Тайни и приключения. Вълкът ме сръга с мисълта си:
Време на промяна. А след това, грубо: Бих могъл да не изоставам от конете. Бъкип не е далече.
Не знам какво значи това, братко. А докато не разбера, бих предпочел да си до Хеп.
Това гордостта ми ли трябваше да успокои?
Не. Трябва да успокои собствените ми страхове.
Ще ти го доведа жив и здрав в Бъкип значи. Но след това съм до тебе.
Разбира се. Винаги.
Преди слънцето да целуне хоризонта за лека нощ, бях яхнал невзрачния сив кон. Прикритият меч на Искрен висеше на бедрото ми, а торбата ми бе здраво затегната зад седлото. Последвах мълчаливия си спътник към пътя за Бъкип.
(обратно)Глава 11 Кулата на Сенч
Между Шестте херцогства и Външните острови има толкова споделена кръв, колкото и пролята. Въпреки враждата по време на Войната на Алените кораби и годините спорадични набези, които я предшестваха, почти във всяка фамилия в Крайбрежните херцогства ще признаят, че имат „братовчед на Външните острови“. Всички признават, че хората на Крайбрежните херцогства са със смесени родословия. Добре документирано е, че първите владетели от рода на Пророците най-вероятно са били разбойници от Външните острови, дошли за набези и заселили се вместо това край морския бряг.
Също както историята на Шестте херцогства е обусловена от географията, така е и с Външните острови. Тяхната земя е по-сурова от нашата. Ледът господства над техните планински острови през цялата година. Дълбоки фиорди прорязват островите им и ги разделят буйни води. Ние смятаме островите им за огромни, но господството на ледниците оставя на тези острови годни за обитаване само краищата. Малкото обработваема земя, която имат по крайбрежията, е бедна и с тънък слой почва. По тази причина там е невъзможно да се поддържат големи градове и паланките са малко. Преградите и изолацията са характерни за тази земя и по тази причина хората живеят в яростно независими села и малки градове-държави. В стари времена те са били разбойници колкото по нрав, толкова и по необходимост, и са се ограбвали взаимно толкова, колкото са предприемали и морски набези по крайбрежието на Шестте херцогства. Вярно е, че по време на Войната на Алените кораби Кебал Тестото успява да наложи краткотраен съюз сред островния народ и да събере могъща разбойническа флота. Само опустошенията, нанесени от драконите на Шестте херцогства, успяват да съкрушат безмилостната му власт над собствения му народ.
Щом виждат силата на един такъв съюз, вождовете на селата на Външните острови осъзнават, че една такава сила би могла да се използва не само за война. През годините на възстановяване след края на Войната на Алените кораби е оформен Хетгурдът. Този съюз на вождовете на Външните острови е нестабилен. Отначало стремежът им е единствено да заменят вътрешноостровните набези с търговски договори между отделните вождове. Аркон Кървавия меч е първият вожд, който изтъкнал, че Хетгурдът би могъл да използва обединената си сила за нормализиране на търговските отношения с Шестте херцогства.
Браункенър, „Хроники на Външните острови“