Последният убиец

Историята на Наваи прозвуча съвсем правдоподобно на Рандал, но оставяше много неясни петна, що се отнасяше до целите и дейностите на групата. И когато иранецът приключи, Рандал поиска да го разпита по-подробно.

— Наваи — започна той, — не знам дали изобщо има нещо вярно в това, което ни разказа, но със сигурност знам, че това не е всичко. И ти ще ми кажеш всичко, което искам да знам, дори и да ми се наложи да те измъчвам до смърт. Не мисля, че някой от тези джентълмени тук би могъл да ме спре. Първо, искам да знам кои бяха онези Седмината и каква им беше целта.

Наваи не успя да скрие изненадата си, но бързо се съвзе.

— Те бяха избрани да осъществят мисии, подобни на нашата — усмихна се той.

— Беше ли ти един от тях? Ти седмият човек ли беше?

Иранецът кимна.

— Ти ли трябваше да си първият?

Той отново кимна.

— Кои бяха останалите осъдени на смърт?

Наваи не отговори. Не откъсваше погледа си от Рандал.

— Беше ли Садат един от тях? — настъпваше той.

Иранецът поклати глава.

— Не знам.

— Бяха ли заместени, така както беше заместена първоначалната Седморка от Колхак? Или ти си последният?

— Има безброй Седморки. Те нямат край.

— Лъжеш, проклет да си!

Хауърд Стрейкър пристъпи напред и хвана Рандал за рамото.

— Питър, не се хващай на провокациите му. Не го оставяй да те изкара от нерви.

— Всичко е наред. — Рандал потисна гнева си и се върна към разпита, припомняйки си как беше разпитвал Моини.