Последният убиец
- Автор: Истерман Дэниел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният убиец». Краткое содержание книги:
Тялото на Фатиме Натсир, индонезийка, живееща във Вашингтон, беше открито късно снощи на домашния й адрес на Уайоминг Авеню. Мисис Натсир, двадесет и три годишна, е била удушена от все още неизвестен нападател. Голото й тяло било намерено от посетител, който имал ключ за апартамента. Полицейският доклад, публикуван тази сутрин, твърди, че мисис Натсир, която била разведена и живеела сама, е имала полов акт, преди да бъде задушена. Според специалистите тялото й е престояло в апартамента най-малко два дни преди да бъде открито. Пълен доклад от аутопсията предстои да бъде публикуван утре. В стаята, където е бил намерен трупът, не са били открити видими следи от борба, което подсказва, че убиецът и жертвата са били познати и жертвата го е поканила в дома си. В полицейския доклад обаче се споменава любопитната подробност, че върху стената над леглото на убитата са забелязани интересни драскулки, направени с червило, които наподобя ват на арабските мръсотии по градските улици.
Сърцето на Рандал за миг спря, после заби ускорено. Кръвта нахлу в главата му и ръката му затрепери. Към статията бяха приложени и две фотографии. На първата се виждаше жертвата такава, каквато е била приживе, усмихната и сияйна, на светлинни години далеч от смъртта, сграбчила я в неделя вечерта. На втората се виждаше леглото и драскулките на стената над него. Снимката беше неясна, но той не се нуждаеше от лупа, за да прочете написаната дума. Тя се бе врязала в душата му още преди година и повече: „фахиша“. Страхът и кръвта го бяха проследили дори и тук. Паниката го сграбчи така, че за момент не можеше да разсъждава логически, но много скоро беше заместена от нещо, което той много трудно можеше да опише с думи. Това беше чувството на екзалтация, примесено с ужас, чувството, което изпитва ловецът, добрал се най-после до плячката си. Веднъж само бе спохождан от такова чувство, тогава, когато бе седял спотаен в мрака зад провесената черга в зуркхана, наблюдавайки облечените в бяло мъже в залата, предвкусвайки момента, когато ще отвори вратата и ще излезе при тях.
Той стана и отиде до телефона. Само след секунди получи връзка с кабинета на Хауърд Стрейкър в ЦРУ, Лангли.
— Тук е Рандал. Искам да говоря с Хауърд, ако обичате.
— Съжалявам — прозвуча в слушалката гласът на секретарката, — но мистър Стрейкър преди около час потегли за Белия дом. В три часа има уговорена среща с президента. Ако желаете, можете да оставите съобщение.
— Не можете ли да се свържете с него в Белия дом?
— Съжалявам, мистър Рандал, но той ми остави съвсем ясни разпореждания, че не желае да го безпокоят. Оставете съобщение, ако желаете.
— Прекалено е важно да оставям съобщение, дявол да го вземе. За какво е тази среща? Колко дълго ще продължи?
— Не мога да ви кажа, сър.
— По дяволите, аз имам допуск и до най-висшите държавни тайни!
— За тази среща специално не фигурирате в списъка, мистър Рандал. Аз самата не знам нищо за нея. Не мога да ви помогна.
Рандал бесен стовари слушалката върху апарата. Пое си дъх, после пак вдигна слушалката и набра нов номер. Този път го свързаха с Брандън Стюарт.
— Стюарт слуша.
— Здравей, Стюарт, тук е Питър Рандал.
— Какво мога да направя за теб, Питър?
— Искам да знам какво става днес следобед. Хауърд Стрейкър е заминал на среща в Белия дом. Трябва да се свържа с него, но секретарката му, която, изглежда, се мисли за много умна, само ми повтаря да съм му оставел съобщение.
— Хей, спокойно, Рандал. С какво мога да ти помогна?
— Знаеш ли нещо за тая среща с президента?
— Да, но нямам право…
— Виж, не ме вълнува какво точно обсъждат, но можеш ли поне да ми кажеш дали не става дума за Иран?
Стюарт се поколеба, после каза:
— Да, мисля, че мога да споделя това с теб. Така е.
— Стюарт, има ли някакви иранци на срещата?
— Съжалявам, Питър, но не мога…
— По дяволите, Стюарт, страшно важно е. Има ли някакви шибани иранци в Белия дом, или не?
— Може би ако ми обясниш защо искаш да знаеш… Трябва да ми кажеш какво…