Последният убиец
- Автор: Истерман Дэниел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният убиец». Краткое содержание книги:
— Слушай, те са във Вашингтон!
— Кой е във Вашингтон? За кого говориш?
— Групата от Колхак. Не знам колко са, нито знам защо са тук. Знам само, че вече са тук.
На другия край замълчаха. И когато Стюарт накрая проговори, гласът му беше значително променен. Рандал долови страха в него. Значи на срещата имаше иранци.
— Ще направя каквото е по силите ми, за да се свържа с президента. Ще се моля на Господ да си на погрешен път, Питър.
Линията изщрака. Рандал затвори телефона, сграбчи палтото си и хукна към вратата. Беше три и четиридесет и пет. За пет минути щеше да се добере до Белия дом, ако настъпеше газта.
В четири часа се договориха да отсрочат срещата с Наваи, докато президентът и Съветът за сигурност се срещнат да обсъдят обстойно предложенията. До този момент иранските условия бяха съвсем разумни и приемливи и включваха готовност да се признае незаконността на акта с вземането на заложниците. Картър беше оптимистично настроен и очевидно облекчен, че по невероятна случайност патовото положение беше получило решение.
Звънна вътрешен телефон и стенографът вдигна слушалката. Изслуша внимателно другата страна, но не каза нищо. В момента, в който той затвори телефона, президентът се изправи и тъй като младият иранец го последва, Картър протегна ръка и се усмихна. Наваи се засуети за миг с броеницата в дясната си ръка и неволно скъса кордата до финия копринен пискюл. Зърната се пръснаха по килима в краката на Наваи и президента, търкулнаха се във всички посоки. Всички присъстващи инстинктивно се приведоха да ги съберат, преди да са се разбягали под креслата и масичките. Президентът също се наведе и събра няколко. Никой не забеляза почти неуловимото движение на Наваи, с което той изхлузи и последните зърна на броеницата и в ръцете му остана струната за пиано, на която бяха нанизани. И когато президентът се изправи и протегна ръка към Наваи с пълна шепа зърна, убиецът метна върху врата му мигновено създаденото смъртоносно оръжие, извъртя се, заставайки встрани от жертвата си, и дръпна краищата с всичка сила.
Всичко се разви за частица от секундата. Наваи беше обучен да убива и беше експерт в употребата на смъртоносната тел. На няколко пъти му се бе случвало да убива, безшумно и мигновено. По всички канони на убийството Картър вече трябваше да е мъртъв, с прерязана адамова ябълка и шийна вена. Но още докато ръцете на Наваи опъваха тела, куршум го прониза под рамото, а след миг друг проби хълбока му. Изстрелите дойдоха откъм дясната му страна. Прострелян почти от упор, той беше отхвърлен на пода и само след секунди Стрейкър и Пайк стояха над него, като последният измъкна тела от ръцете му, докато останалите се хвърлиха да помагат на президента. След миг охраната се втурна през вратата извадени пистолети. Наваи лежеше на пода потънал в кръв, а на два метра от него стоеше стенографът с насочен срещу него револвер. В действителност той беше агент от специалните служби, преди година поставен за ситуации като тази, без президентът да знае.
Навън вече падаше здрач. Завършваше първият ден от петнадесетото ислямско столетие. Самотна звезда се появи в небето над Капитолия. Над Мека небето беше обсипано със звезди.
25.
Вашингтон
Сряда, 21 — неделя, 25 ноември, 1979 година
Във Вашингтон потиснатият, макар и не съвсем очевидно, президент направи първото си официално изявление относно възможността за употреба на сила от страна на Съединените щати за разрешаване на ситуацията със заложниците. Той заяви, че ако иранската страна не освободи задържаните насила дипломати без никакви условия, той е в правото си да използва военна сила срещу Иран.
Само час след речта му Пентагонът обяви, че една военноморска флотилия е вече на път от Филипините за среща с други бойни американски кораби, патрулиращи в Индийския океан. През март едно военноморско оперативно съединение вече бе напуснало Филипините на път за областта след избухването на война между Северен и Южен Йемен. В средата на октомври една военноморска бойна група, предвождана от 51 000 тонния кораб на САЩ „Мидуей“ беше навлязла в региона. Групи Б-52 и системи АУАКС вече бяха извършили разузнавателни полети. 60 000 тонният самолетоносач „Китихок“, съпровождан от ескорт разрушители, напусна базата в Субик Бей същата нощ и пое курс на запад. В Норфолк, Вирджиния, атомният самолетоносач „Нимиц“ вдигна котва на път за Оманския залив; със своите 90 000 тона водоизместимост при пълен товар и дължина над триста метра той беше най-големият боен кораб в света. Носеше на борда си осем ескадрили изтребители прехващачи, бомбардировачи и противолодъчни самолети, плюс самолети Е-2С за ранно предупреждение, или общо деветдесет бойни въздушни единици. Подобно на „Китихок“, той притежаваше три системи от управляеми ракетни комплекси. Корабният му екипаж се състоеше от 3 300 души плюс 3 000 души военновъздушен персонал. „Де факто войната“ на Хомейни се превръщаше все повече и повече в реалност.