Бележникът на Микеланджело

Знае се още за съществуването на връзка между Пачели и изчезването на така наречения „Златен влак“, както и на шест камиона с крадени произведения на изкуството, отвлечени от сътрудници на Герхард Уиткал, парижки директор на специалната команда „Розенберг“, който ръководел кражбите на картини във Франция, Белгия и Холандия. Официално съдбата на Уиткал остава неизвестна, макар да съществуват доказателства, че е избягал в Южна Америка по така наречения Ватикански канал.

Напоследък в Съединените щати излиза на бял свят голям брой крадени произведения на изкуството, сред които се срещат учудващо много църковни творби. Значителна част от тях, често наричана с името „Кведлинбургското съкровище“, е върната на законните собственици.

Годишният световен оборот на крадени, заграбени или присвоени по друг начин произведения на изкуството и антики, включително и тези, които попадат в музеи и обществени галерии, надхвърля пет милиарда долара. Повечето заграбени от Третия райх картини така и не са намерени. Споменатите в книгата творби като картината на Хуан Гри и „Възкресението на Лазар“ реално са съществували.

На Хъдсън стрийт 421 наистина е имало манастир с майчин дом, а детската площадка от другата страна на улицата някога е била голямо гробище, заемащо значителна част от Гринич Вилидж и любимо място за среднощните разходки на Едгар По. На площад „Сейнт Люк“ няма номер 13, но в повествованието бе описана фасадата на номер 10.

Легендарният бележник, използван от Микеланджело за рисунки на човешката анатомия, все още не е открит.