Бележникът на Микеланджело
- Автор: Кристофър Пол
- Серия: Фин Райън #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Бележникът на Микеланджело». Краткое содержание книги:
Валънтайн направи малка крачка напред и се извъртя, за да представлява поне малко по-трудна мишена.
— Да, нещо такова.
В този момент Фин разбра точно какво ще се случи. Само след миг Валънтайн с неговото идиотско чувство за доблест щеше да се хвърли върху полицая, за да отклони вниманието му и да й даде поне малък шанс за бягство. Как беше онази тъпа поговорка на майка й? „С малодушие не се печели женско сърце.“ Понякога се питаше как светът е оцелял при наличието на подобно мислене. Троянската война заради Хубавата Елена даваше великолепен пример за неговите последици.
Не и днес, помисли си тя. Не и днес, не и заради мен. Осъзна, че все още държи връзката ключове. Стисна юмрук и внимателно провря между пръстите си острия край на ключа от тойотата. Поколеба се за миг, преглътна и стрелна поглед към Валънтайн. Болезнено усещаше, че не притежава необходимата храброст или глупост, че е лишена от силата на гнева или дори първичния инстинкт за самосъхранение. Господи! Та тя беше от Охайо! Такива неща просто не можеха да се случат! Тя беше момиче!
— Глупости! — прошепна Фин.
Дилейни отново се завъртя към нея и очите му се разшириха, когато видя как тя връхлита насреща. В главата й с ослепителна сила изплува разрязаното женско тяло, нарисувано от Микеланджело. В същия момент Валънтайн предприе своя ход и за една гибелна част от секундата полицаят застина, неспособен да вземе решение.
Юмрукът на Фин го улучи в гърлото. Прогърмя изстрел, куршумът разби лампата на тавана и Фин отново потъна в мрак. Наоколо с трясък се сипеха парчета стъкло. Тя усети как целият ключ потъва в плътта на Дилейни, как грубите зъбци на импровизираното оръжие разкъсват сънната му артерия и върху бузата й внезапно плисва струя гореща кръв. Пистолетът изгърмя отново, куршумът прелетя на сантиметър от бузата й, пламъкът на изстрела освети за миг дълбоката рана и самия Дилейни, който залиташе назад, притискайки шията си със свободната ръка. Той рухна на колене пред трупа на човека от Рим, животът продължи ритмично да се изцежда от тялото му, сетне мракът отново обгърна всичко.
51.
Тя седеше на стъпалата пред елегантната стара къща на площад „Сейнт Люк“ и гледаше през шумолящите дървета към парка. Децата продължаваха да подскачат в падащия здрач. Навсякъде разцъфваха светлините на нощния град. Чуваше как в приемната Валънтайн звъни по телефона на всички журналисти, за които се сеща. Полицията беше на път, ФБР също. Валънтайн бе позвънил и на Бари Корницър, който се зае да разпространи историята по цялата световна мрежа. Разгласяването щеше да ги опази, поне засега.
Предстоящите часове и дни щяха да бъдат кошмарни, но поне с убийствата беше свършено и натрупаният страх малко по малко почваше да се разсейва. Тепърва щеше да търси начин да се свърже с майка си и да й разкаже поне част от събитията, може би дори да спомене нещичко за Майкъл Валънтайн и графиката от бележника на Микеланджело. Но не веднага. В момента искаше само едно — да си почине. Тя се вслуша в песничката на невидимите деца:
Накрая тя отпусна глава върху скръстените си ръце. В далечината виеха първите сирени. Вече всичко бе свършило, но тя знаеше, че мъките й едва сега започват. През отворената врата зад нея долиташе приглушеният глас на Валънтайн. В парка зад дърветата детските гласове бавно чезнеха като кошмарен сън.
Фин се усмихна, затвори очи и си позволи да задреме. Поне за минутка.
Послеслов
Повечето от сведенията в тази книга са верни. Знае се, че Еугенио Пачели, известен като папа Пий XII, е имал интимна връзка със своята племенница Катерина Анунцио както по време на службата си като папски нунций, така и по-късно като ватикански държавен секретар до 1939 година, когато е избран за папа. Знае се също, че племенницата била изпратена в манастир в Северна Италия и посегнала на живота си скоро след като родила син. Няма категорични свидетелства за съдбата на детето, но някои историци предполагат, че близкият приятел на Пачели, нюйоркският архиепископ Джоузеф Спелман, може да е помогнал за прехвърлянето му в Съединените щати. Като капелан на американската армия Спелман посещава Рим през последните дни на войната.