Бележникът на Микеланджело
- Автор: Кристофър Пол
- Серия: Фин Райън #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Бележникът на Микеланджело». Краткое содержание книги:
— Товарна рампа — каза Валънтайн. — На схемите в старите застрахователни архиви се вижда задно дворче с изход към Варик стрийт. Вратата сигурно води натам.
— Не виждам за какво им е, щом нямат нищо за товарене — каза Фин.
— Виж. — Валънтайн посочи с пръст квадратно очертание в центъра на пода. Той плъзна лъча по стените. До механизма на тежката задна врата имаше голям бутон, почти като онзи за повикване на асансьора в „Екс Либрис“. — Натисни го.
Фин прекоси помещението и удари бутона с длан. Раздаде се бръмчене и част от пода с размери два на два метра бавно плъзна нагоре. Появи се метална клетка, която постепенно растеше, докато накрая се разтърси и спря.
— Какво е това, по дяволите? — попита Фин.
Валънтайн насочи лъча на фенера към отворената клетка.
В горния край имаше метална плочка с щампован надпис: „Братя Отис, Йонкърс, щат Ню Йорк, 1867“.
— Не успях да открия нищо за първоначалните собственици на сградата, но сигурно са държали кръчма или малък хотел. Това трябва да е товарният асансьор, с който са изнасяли бъчви и храна от подземния склад. — Валънтайн прекрачи в клетката и завъртя лъча. На една от страничните колони забеляза бутон. — Вижда ми се безопасно.
Фин гледаше с ужас.
— Искаш да слезем с това нещо?
— Не виждам друг начин.
Той й махна с ръка. Фин колебливо прекрачи върху стария стоманен под на клетката и Валънтайн натисна бутона. Клетката тромаво пое надолу. Когато спря, отвсякъде ги обгърна мрак. Излязоха от асансьора и Валънтайн зашари с лъча наоколо. Намираха се в съвсем съвременно на вид подземно помещение с бетонни стени, пълно с кутии и сандъци. Валънтайн откри електрически ключ и го щракна. Над главите им с пращене грейнаха луминесцентни лампи.
Подземието беше с размерите на цялата къща — дълга тясна зала, обзаведена с най-модерно оборудване за опаковки. Имаше малък склад за дъски, триони, работни маси, метални ленти за стягане на сандъците и дори машина за правене на пълнеж от стиропор. Впечатляващо. На едната стена бръмчеше климатик, въздухът в залата беше прохладен и сух. До товарния асансьор бяха подредени няколко неголеми сандъци с етикети и баркодове. Всички бяха адресирани за клонове на галерията „Хофман“ по целия свят и всички имаха прикрепен отстрани найлонов плик с вече попълнени митнически документи. В ъгъла на стаята имаше метално бюро с компютър и принтер за етикети. Валънтайн извади ножче от чантата си и сряза един от пликовете.
— Формуляр 4457, декларация само за стоки. Едно от най-големите предимства в търговията с произведения на изкуството — не се облагат с мито. Пренасяш милиони през границите, без някой да те погледне накриво.
Валънтайн взе лост от най-близката работна маса и се зае да отваря един от малките сандъци. Капакът най-сетне падна и той внимателно извади съдържанието.
— Рембранд, „Възкресението на Лазар“. В неизвестност от 1942 година. Открадната от еврейски търговец на картини в Амстердам.
— Стига ли ти като доказателство?
— Не. Трябва да намерим останалото.
— Не е тук.
Валънтайн огледа залата.
— Първо трябва да установим размерите на това „тук“.
Той отиде към другия край на подземието и огледа стената. Здрава тухлена зидария. Не се виждаше нищо, което да прикрива някаква тайна врата.
— Трябва да е тук. Стоим срещу парка. — Той се озърна. — Страничните стени опират в съседните сгради, а задната води в погрешна посока.
Валънтайн провери внимателно пода, търсейки признаци, че наскоро нещо е било донесено иззад стената. Не откри нищо.
Той коленичи и огледа отблизо ръба между стената и пода. Фин се обърна и погледна натам, откъдето бяха дошли. Припомни си кабинета в „Екс Либрис“ и Шерлок Холмс. Когато елиминираш невъзможното…
Цялата задна стена бе закрита от метални лавици със запас от дъски и други материали. Оставяйки Валънтайн да проучва пода, тя се върна до северната стена и плъзна поглед по нея. Шестте метални рафта, разположени плътно един до друг, стигаха чак до тавана. Метални крачета поддържаха най-долните лавици само на сантиметър от пода. Рафтовете бяха боядисани в масленозелено и изглеждаха стари. Фин отново се завъртя. Старомодният товарен асансьор беше на четири-пет метра от нея. До лявата стена имаше още лавици, но край дясната нямаше нищо. Там висеше само голяма дъска за закачане на инструменти. Тя продължи да гледа. Навъси се. Усещаше, че нещо не е наред. И изведнъж разбра.