Не пускай ножа
- Автор: Несс Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Златка Паскалева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Не пускай ножа». Краткое содержание книги:
Дъждът плющи и я отмива, но дори и така кръвта е повече, отколкото изобщо е възможно.
А дивакът остава да лежи там, където…
Където го убих.
Чувам как Виола се дави и диша тежко, вдигам очи към нея, а тя се свива и отстъпва от мен.
— Ти нищо не знаеш! — виквам. — Нищо не знаеш! Те са започнали войната. Те са убили мама! Те са виновни за всичко, за всичко са виновни!
И тогава повръщам.
И продължавам да повръщам.
И когато Шумът ми започва да се поуспокоява, повръщам отново.
Челото ми опира в калта.
Светът спря.
Светът все още е спрял.
Не чувам нищо от Виола, освен мълчанието й. Навеждам се още напред и усещам как раницата се впива във врата ми. Не поглеждам към дивака.
— Той щеше да ни убие — казвам накрая е лице към калта.
Виола мълчи.
— Той щеше да ни убие — повтарям.
— Той беше ужасен! — изплаква Виола, а гласът й се пречупва. — Дори аз виждах колко е уплашен.
— Посегна към харпуна — казвам и вдигам глава.
— Защото ти се нахвърли с нож срещу него! — вече я виждам ясно. Очите й са разширени и пусти, точно както когато се беше затворила в себе си и се люлееше.
— Те са избили много хора в Новия свят — казвам.
Тя яростно разтърсва глава.
— Идиот! Тъп, шибан ИДИОТ!
Не казва „ш“.
— Колко пъти вече ти се случи да разбираш, че всичко, което са ти казвали за Новия свят, е лъжа? — вика Виола и отстъпва все по-далече от мен, а лицето й е изкривено. — Колко пъти?
— Виола…
— Нали уж всички диваци били избити във войната? — казва тя и, Господи, колко е уплашен гласът й. — А? Нали били избити?
И последната капчица гняв се оттича от Шума ми и в този миг осъзнавам, че глупакът отново съм аз…
И се обръщам към дивака…
И обхождам с поглед лагера…
И виждам рибата и въдиците…
И (не не не не не) виждам страха, който плискаше в Шума му…
(Не не не, моля ви, не)
И в мен не е останало нищо за повръщане, но аз пак трябва да повърна…
И аз съм убиец…
Аз съм убиец…
Аз съм убиец…
(О, моля ви, не) Аз съм убиец.
Започвам да треперя. Треперя толкова силно, че не мога да стоя прав. Повтарям „Не“ отново и отново, а страхът в Шума на дивака кънти в моя Шум и няма къде да избягам от него, той просто е тук и тук, и тук, и аз треперя толкова силно, че не мога да стоя и на четири крака, затова лягам в калта, но продължавам да виждам кръвта навсякъде и дъждът изобщо не я отмива.
Стисвам здраво очи.
Само мрак.
Само мрак и нищо.
Отново провалих всичко. Отново всичко обърках.
Много отдалеч дочувам как Виола казва името ми.
Твърде отдалеч.
И аз съм сам. Тук и винаги, сам.
Отново чувам името си.
Някъде отдалеч, от много далеч някой се протяга и ме дърпа за ръката.
Но отварям очи едва когато дочувам късче Шум, който не идва от мен.
— Мисля, че наоколо има още от тях — прошепва Виола в ухото ми.
Вдигам глава. Собственият ми Шум е толкова задръстен с кошмари и страх, че не чувам ясно, а дъждът все още вали, все така силен и за един кратък миг на пълно малоумие се зачудвам дали някога отново ще бъда сух, и тогава го чувам, мърморещ и смътен сред дърветата, невъзможно е да се каже кой, или какво се крие там.
— Ако допреди не са имали намерение да ни убиват — казва Виола, — вече със сигурност ще го сторят.
— Трябва да се махаме — опитвам се да се изправя на крака. Треперя и трябва да направя два безуспешни опита, но накрая все пак ставам.
Още не съм пуснал ножа. Той лепне от кръв.
Захвърлям го на земята.
Лицето на Виола е потресаващо, скръбно, уплашено, ужасено, причината съм аз, причината съм аз, но отново нямаме кой знае какъв избор, затова казвам:
— Трябва да се махаме от тук — и отивам да взема Манчи от мястото, където тя го е оставила — на сушина под скалата на дивака.
Той още спи и трепери от студ, аз го вдигам и заравям лице в козината му, и вдъхвам познатата кучешка миризма.
— Бързо — казва Виола.
Обръщам се и я виждам как се оглежда на всички посоки, Шумът още мърмори наоколо от дърветата, дъждът плющи, а страхът е все така на лицето й.
Обръща очи към мен, аз усещам, че е невъзможно да издържа погледа й и отвръщам глава.