Не пускай ножа
- Автор: Несс Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Златка Паскалева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Не пускай ножа». Краткое содержание книги:
— Каквото и да е това чудо, сестро — вика, — не работи, да ти кажа.
И тогава ПЛЯС ФРАС!!
Блясва силна светлина, аз усещам как една ръка ме хваща отзад за яката и ме дръпва така, че малко остава да се задуша. Падам назад, а тялото на господин Прентис Младши се разтърсва от спазъм, той изпуска ножа, искри и проблясъци се посипват от жиците и потъват в гърдите му. Пушек и пара го обвиват, излизат от ръкавите му, от яката му, от крачолите на панталоните му. Виола продължава да ме дърпа назад, а господин Прентис Младши пада на земята с лице надолу в калта, право върху пушката.
Виола ме пуска и аз отпълзявам до края на пътя. Пак се хващам за гърлото и оставам така няколко секунди, като дишам тежко. Искрите и проблясъците спират, а господин Прентис Младши остава в калта, като леко трепка от време на време.
— Боях се… — казва Виола между задъханите вдишвания, — … с всичката тази вода… — вдишване — … че токът ще ни хване и нас с тебе… — вдишване — … но той щеше да ги пререже…
Изправям се, без да кажа и дума, Шумът ми е концентриран и събран, очите ми са върху ножа. Тръгвам право към него.
— Тод… — казва Виола.
Вдигам ножа и заставам над господин Прентис Младши.
— Мъртъв ли е? — питам Виола, без да я поглеждам.
— Не би трябвало — отвръща тя, — пуснах му само колкото…
Вдигам ножа.
— Тод, не!
— Дай ми една добра причина да не го сторя — казвам, ножът е високо във въздуха, очите ми са приковани върху тялото в калта.
— Ти не си убиец, Тод — казва тя.
Извъртам се, а Шумът ми изревава като звяр срещу нея.
— Не КАЗВАЙ ТОВА! НИКОГА НЕ КАЗВАЙ ТОВА!
— Тод — започва тя, а ръката й се протяга успокоително напред.
— ЗАРАДИ МЕНЕ сме в тая каша! Те не търсят ТЕБ! Търсят МЕН! — обръщам се към господин Прентис Младши. — А ако мога да убия дори и само един от тях, може би ние с тебе…
— Тод, не, чуй ме — казва тя и пристъпва към мене. — Чуй ме!
Поглеждам я. Шумът ми е толкова грозен, а лицето ми е толкова изкривено, че тя се поколебава за миг, но прави още крачка към мен.
— Чуй да ти кажа нещо.
После от нея се изливат повече думи, отколкото изобщо съм я чувал да казва откак се познаваме.
— Когато ти ме намери в блатото, аз вече от четири дни бягах от онзи мъж, Аарон, и ти беше вторият жив човек, когото видях на тази планета, и дойде към мене със същия нож в ръка, а аз не можех да допусна, че си различен от Аарон.
Ръцете й още са вдигнати във въздуха, сякаш пред нея стои конят на господин Прентис Младши, който трябва да бъде успокоен.
— Но преди още да разбера каква е тази работа с Шума и с Прентистаун, и с цялата ваша история, аз те познах, Тод. Хората се познават. И аз, а после и Аарон, видяхме, че няма да ни нараниш. Защото не си такъв.
— Ти ме удари по главата с клон казвам.
Тя слага ръце на кръста си.
— Ами ти какво очакваше? Дойде при мене с нож в ръката. Но не те ударих толкова, че да те нараня лошо, нали помниш?
Нищо не отвръщам.
— И се оказах права — продължава тя. — Ти превърза раната на ръката ми, когато ме поряза. Спаси ме от Аарон, въпреки че нищо не те задължаваше да го сториш. Изведе ме от блатото, защото там ме чакаше смърт. Защити ме от онзи мъж в овощната градина. Дойде с мен, когато трябваше да бягаме от Фарбранч.
— Не — казвам аз тихо. — Не разбираш какво точно се случи. Трябваше да бягам, защото не можех…
— Не, мисля, че всъщност най-после разбрах какво точно се случи, Тод, разбирам какво се случва и в момента — отвръща тя. — Защо те преследват толкова ревностно? Защо цяла армия те гони през градове и реки, и долини, и през цялата тъпа планета? — посочва господин Прентис Младши. — Чух го какво каза. Не се ли чудиш защо си им притрябвал чак толкова?
Ямата в мене става още по-грамадна и черна.
— Защото аз съм онзи, който не се вписва.
— Точно така!
Очите ми се разтварят широко.
— А това нещо хубаво ли е? Цяла армия иска да ме убие, само защото не съм убиец!
— Грешка — отвръща тя. — Цяла армия те преследва, защото иска да те направи убиец.
Примигвам.
— Кво?
Виола пристъпва още крачка към мен.