Тъгата на сукубата

— Здравей — каза Роман, който изглеждаше толкова несигурен, колкото и мен. — Може ли… да вляза?

— Ъ-ъ… не, имам предвид — да, можеш, и да, сега говоря на теб.

Отстъпих, за да влезе Роман.

— Виж, Сет, може ли да ти звънна по-късно? Или може би… утре просто ще се видим, става ли?

— Да. Наред ли е всичко?

— Наред е. Благодаря, че се обади.

Затворих и насочих цялото си внимание към Роман.

— Известният творец Сет Мортенсен?

— Днес съм болна — обясних, като използвах същото извинение, с което се бях оправдала и пред Сет. — Той просто се обади да попита как съм.

— Ужасно мило от негова страна. — Роман сложи ръце в джобовете си и закрачи.

— Просто приятели сме.

— Разбира се, че сте. Защото ти не се срещаш с него, нали?

— Роман… — Потиснах напиращия в мен пристъп на ярост и се насочих към по-безопасна територия. — Искаш ли нещо? Сода? Кафе?

— Не мога да остана. Минавах оттук и получих съобщението ти. Просто си помислих… Не знам какво си мислех. Глупаво беше.

Той се обърна, сякаш за да си тръгне, и аз бързо сграбчих ръката му.

— Почакай. Недей, моля те.

Той се обърна към мен и за да ме погледне, сведе поглед заради внушителния си ръст, а лицето му, обикновено изразяващо добро настроение, сега бе посърнало.

— Днес наистина не се чувстваш добре.

— К-какво те накара да кажеш това?

Бях преобразила синините си, както бе настоял Джером, и каквато и болка да чувствах, тя вече не беше видима.

Той внимателно протегна ръка и погали бузата ми, а пръстите му станаха по-смели.

— Не знам. Струва ми се… че просто… си много бледа.

Исках да изтъкна, че не нося грим, и точно тогава осъзнах, че искам да изглеждам болна.

— Вероятно е настинка.

Той отпусна ръката си.

— Мога ли да направя нещо за теб? Не знам… да те гледам такава…

Боже, чак толкова зле ли изглеждах?

— Добре съм, просто имам нужда от почивка. Виж, за онази вечер…

— Съжалявам — каза той, — не трябваше да те принуждавам.

Изгледах го с удивление:

— Ти не си направил нищо. Аз бях. Проблемът беше в мен. Аз съм тази, която не успя да задържи нещата под контрол.

— Не, грешката беше моя. Знаех мнението ти за сериозните връзки и все пак те целунах.

— Аз също те целунах. Не е в това проблемът. Проблемът е, че не бях на себе си. Бях пияна и глупава. Не трябваше да се държа така с теб.

— Няма нищо. Наистина. Радвам се, че с теб всичко е наред.

Той се усмихна и аз си спомних изказването на Сет, че е лесно човек да ми прости.

— Виж, след като и двамата чувстваме грешката си, можем взаимно да си простим. Да излезем тази седмица и…

— Не — спокойствието в гласа ми изненада и двама ни.