Кресчендо
- Автор: Фицпатрик Бека
- Серия: Ш-ш-шт #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кресчендо». Краткое содержание книги:
— Понеже не те искам в главата си!
Той се смъкна от перилата и слезе при мен в двора.
— Трябва да ме пуснеш.
Извърнах се.
— Преместиха ме да се грижа за Марси — каза той.
Минаха пет секунди, преди всичко да си дойде на мястото. Отвратителното парещо усещане, което бушуваше в корема ми, откакто си тръгнах от дома на Марси, се разпростря и по крайниците ми.
— Станал си ангел пазител на Марси?
— Не е приятно преживяване.
— Архангелите ли го направиха?
— Когато ме разпределиха при теб, съвсем ясно ми дадоха да разбера, че всичко трябва да е в твой интерес. А връзката ми с теб не е в твой интерес. Знаех го, обаче не ми допадаше мисълта архангелите да ми нареждат какво да правя с личния си живот. Те ни наблюдаваха през нощта, когато ти ми даде пръстена.
В джипа. Нощта, преди да скъсаме. Спомнях си.
— Щом разбрах, че ни наблюдават, си тръгнах. Но лошото вече се бе случило. Казаха ми, че ще ме преместят веднага щом ми намерят заместник. После ме изпратиха при Марси. Отидох пред къщата й, за да се принудя да застана лице в лице с онова, което бях сторил.
— Защо Марси? — попитах огорчено. — За да ме накажат ли?
Той прокара ръка през устата си.
— Бащата на Марси е нефилим от първо поколение, чистокръвен. Сега Марси е на шестнайсет и има опасност да бъде пожертвана. Преди два месеца, когато се опитах да пожертвам теб, за да се сдобия с човешко тяло, обаче в крайна сметка ти спасих живота, нямаше много паднали ангели, които вярваха, че могат да променят същността си. Сега аз съм пазител. Всички го знаят и го знаят, понеже те спасих от смърт. Изведнъж много повече паднали ангели започнаха да вярват, че и те могат да измамят съдбата. Или като спасят човек и си върнат крилете — въздъхна той, — или като убият своя нефилим васал и превърнат тялото си от паднал ангел в човек.
Премислих всичко, което знаех за падналите ангели и за нефилимите. В книгата на Енох се разказваше за паднал ангел, който е станал човек, след като е убил своя васал нефилим — като пожертвал една от наследничките на васала. Преди два месеца Пач опита точно това, като възнамеряваше да използва мен, за да убие Чонси. Сега, ако падналият ангел, принудил Ханк Милар да се закълне като негов верен васал, искаше да стане човек, той трябваше да…
Пожертва Марси.
— Искаш да кажеш, че работата ти е да се погрижиш падналият ангел, принудил Ханк Милар да му се закълне във вярност, да не принесе в жертва Марси, за да получи човешко тяло.
Той сякаш ме познаваше прекалено добре, за да отгатне следващия ми въпрос, и каза:
— Марси не знае. Тя нищичко не подозира.
Не ми се говореше за това. Не исках Пач да бъде тук. Той беше убил баща ми. Завинаги ми беше отнел човек, когото обичах. Пач беше чудовище. Каквото и да кажеше, нямаше да променя мнението си.
— Чонси е основателят на кървавото нефилимско общество — каза Пач.
Отново привлече вниманието ми.
— Какво? Откъде знаеш?
Явно не му се искаше да отговаря.
— Имам достъп до спомени. До спомени на други хора.
— До спомени на други хора ли? — Бях шокирана, а не би трябвало. Как би могъл да оправдае всички ужасни неща, които бе сторил? Как можеше да идва тук и да ми казва, че тайно е ровел в най-съкровените и лични мисли на хората, и да очаква да му се възхищавам за това? Или пък да го слушам?
— Последовател на Чонси решил да продължи делото му. Още не съм успял да науча името му, но според слуховете той не бил много доволен от смъртта на Чонси, в което просто няма смисъл. Сега той ръководи всичко — факт, достатъчен да заличи всякакви угризения, които може да има във връзка със смъртта на Чонси. Което пък ме кара да се замисля дали последователят не е бил близък приятел или роднина на Чонси.
Поклатих глава.
— Не искам да слушам това.
— Последователят е наел някой, който да убие убиеца на Чонси. — Протестите ми секнаха след това сведение. С Пач се спогледахме. — Иска убиецът да си плати.
— Искаш да кажеш, че той иска аз да си платя — промълвих едва чуто.
— Никой не знае, че ти си убила Чонси. Той научи, че си негова наследница броени минути, преди да умре, така че е малко вероятно някой друг също да знае. Последователят на Чонси може да опита да открие потомците на Чонси, но му пожелавам късмет. Аз много дълго те търсих. — Пристъпи към мен, но аз се дръпнах. — Когато се събудиш, поискай пак да ти стана ангел пазител. Бъди искрена, за да те чуят архангелите, и да се надяваме, че ще удовлетворят молбата ти. Ще направя всичко по силите си, за да си в безопасност, но възможностите ми са ограничени. Нужен ми е достъп до хората край теб, до чувствата ти, до всичко в твоя свят.