Кресчендо
- Автор: Фицпатрик Бека
- Серия: Ш-ш-шт #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кресчендо». Краткое содержание книги:
— Ще се махна от къщи — заявих, без да давам пет пари, че гласът ми е дрезгав от плача. — Може ли да остана у вас за малко? Докато реша какво да правя?
Дишането на Ви изпълни ушите ми.
— Какво?
— Мама се прибира в събота. Дотогава искам да съм се махнала. Може ли да остана до края на седмицата?
— А може ли да попитам…
— Не.
— Добре, разбира се — каза Ви, мъчейки се да прикрие изненадата си. — Остани, няма проблем. Изобщо няма проблем. Ще ми кажеш, когато си готова.
Усетих как в гърлото ми се надигат още сълзи. В момента Ви беше единственият човек, на когото можех да разчитам. Беше досадна и мързелива, но никога не ме беше лъгала.
*
Прибрах се вкъщи към девет и облякох памучна пижама. Нощта не беше студена, но въздухът беше влажен и влагата сякаш се просмукваше под кожата ми и ме вледеняваше до кости. Приготвих си чаша топло мляко и легнах. Рано беше за сън, но няма да можех да заспя, дори да бях мъртва. Мислите ми продължаваха да се лутат разпокъсани. Вперих поглед в тавана, мъчейки се да залича последните шестнайсет години и да започна на чисто. Колкото и да опитвах, не можех да си представя, че Ханк Милар е баща ми.
Станах от леглото и отидох в стаята на мама. Отворих раклата й и затърсих училищния й годишник. Изобщо не знаех дали има такъв, но ако имаше, трябва да беше в раклата. Ако двамата с Ханк Милар бяха учили заедно, трябваше да има снимки. Ако бяха влюбени, той щеше да е подписал годишника й по някакъв специален начин, така че да го покаже. Пет минути по-късно вече бях претърсила скрина основно и не бях намерила нищо.
Зашляпах към кухнята, потърсих из шкафовете нещо за ядене, но вече нямах апетит. Не можех да ям, след като ми тежеше мисълта каква огромна лъжа е било семейството ми. Погледът ми се плъзна към входната врата, но къде можех да отида? Чувствах се изгубена в къщата, обзета от нетърпение да си тръгна, само че нямаше къде да избягам. Постоях няколко минути в коридора и се качих обратно в стаята си. Легнах на леглото, завих се чак до брадичката, затворих очи и се помъчих да се вгледам в безразборните картини в съзнанието си. На Марси, на Ханк Милар, когото почти не познавах и чието лице с мъка успявах да си представя, на родителите ми. Образите се нижеха все по-бързо и по-бързо и накрая се сляха в странен налудничав колаж.
Картините изведнъж сякаш се завъртяха на обратно, поеха назад във времето. Цветът изчезна от лентата и тя стана само черно-бяла. Разбрах, че отново съм в други селения. Сънувах.
*
Стоях в предния двор. Силен вятър гонеше сухите листа по алеята около глезените ми. Чудат облак, подобен на фуния, се вихреше в небето, но изобщо не правеше опит да се спусне на земята, сякаш си беше предоволен да се мотае, преди да връхлети. Пач седеше на перилата на верандата с наведена глава и отпуснал ръце между коленете си.
— Махни се от съня ми — провикнах се към него, надвиквайки вятъра.
Той поклати глава.
— Не и докато не ти кажа какво се случва.
Увих се по-плътно с пижамата.
— Не искам да те слушам.
— Архангелите не могат да ни чуят тук.
Изсмях се обвинително.
— Не беше достатъчно да ме манипулираш в реалността, та сега и тук трябва да го правиш, така ли?
Той вдигна глава.
— Да те манипулирам ли? Опитвам се да ти обясня какво се случва.
— Насила влизаш в сънищата ми — предизвиках го аз. — Направи го след «Девилс Хендбег», правиш го и сега.
Внезапен порив на вятъра помежду ни ме принуди да направя крачка назад. Клоните на дърветата стенеха и пукаха. Отметнах косата от лицето си.
— След «Зи» в джипа ти ми каза, че си сънувала бащата на Марси. През нощта, когато си сънувала онзи сън, аз си мислех за него. Спомнях си точно това, което ти си сънувала, и ми се искаше да има начин да ти кажа истината. Не знаех, че някак общувам с теб.
— Накарал си ме да сънувам това?
— Не е сън, а спомен.
Опитах се да асимилирам тази информация. Ако сънят е бил истински, Ханк Милар е живял в Англия преди стотици години. Паметта ми отново се насочи към съня. Кажи на съдържателя да изпрати помощ, това ми беше поръчал Ханк. Кажи му, че там няма човек. Кажи му, че един от ангелите на дявола е дошъл, за да обсеби тялото ми и да изхвърли душата ми.
Ханк Милар нефилим ли беше?
— Не знам как така споменът съвпадна със съня ти, но оттогава се опитвам да общувам с теб по същия начин — каза Пач. — Проникнах през нощта, след като те целунах след «Девилс Хендбег», но оттогава удрям на камък. Имам късмет, че успях да проникна сега. Мисля, че се дължи на теб. Ти не ме пускаш.