Героите умират

— Познаваш ме.

Това бе начинът, по който според Конос тя можеше да прекъсне влиянието на заклинанието му.

Първоначално се проясниха очите му, след това Палас видя как в тях се появява изненада, която нарастваше, докато отмяната на Вечната забрава допускаше все повече и повече спомени за нея в главата му.

— П-палас — изпъшка той, — проклета да си! Какво… Как… И Каин… Каин…

Тя приклекна до него.

— Знам всичко. Опасна игра играеш, Величество.

— Аз… аз… мамка му… Защо ме удари така?

— Трябваше да ударя някого — каза тя. — Ти ми беше подръка. Сега чуй какво ще направим.

Той седна и започна да отупва прахта от дрехите си.

— Знаеш ли, бих изтърпял много неща от теб, но този път отиде твърде далеч. Никой не смее да вдига ръка срещу мен…

Палас го прекъсна с перване по ухото.

— Имаш предвид така ли?

Зашеметен, той едва успя да поклати невярващо глава. Тя разпери длан пред лицето му.

— Значи, не ти харесва да те докосват по този начин? Само си представи как ще те докосне Каин, след като разбере, че се гушкаш с Тоа Сител, когато от теб се очаква да ми помагаш.

После отново приклекна, оставяйки го да размисли над думите ѝ.

Това не му отне много време.

— Хей, ъъъ, хей — рече задъхано той. — През цялото време ти помагах; дори го заблуждавах, за да го държа по-далеч от теб.

— Аз може и да проявя разбиране — каза тя. — А Каин?

— Да, но, ъъъ… не е нужно да му казваш, нали?

— Може и да не е. Но ми се иска да разбереш, че тая работа малко ме ядоса.

Той потърка ухото си и леко кимна.

— Мисля, че те разбирам. Но това няма нищо общо с теб. Не разбираш ли, че не аз те предадох на Котките?

— Не, не разбирам. Така, както аз виждам нещата, ти ме държиш в торбата, докато не получиш по-добра цена от Тоа Сител.

— Палас, кълна се…!

— Не ми се кълни. Знаеш ли с какво се занимавах през последните четирийсет часа?

— Аз, ъъъ…

— Докато се стараех да се движа на крачка пред Котките и Кралските очи и същевременно да остана жива, наблюдавах едно невинно семейство, подложих ги на някои доста грозни и крайно неудобни преживявания, за да се убедя, че никой от тях не е шпионин или че сред тях не се е вмъкнал някой доносник. Името на бащата е Конос. Щяха да ти харесат, Величество. Той работи за правителството. — Тя се наведе към него и оголи зъби. — Също като теб.

— Палас, хей, Палас…

— Млъквай. — Тя внезапно усети, че се задъхва и се поти, а сърцето ѝ затуптя ускорено, докато си представяше как издърпва бойния жезъл от канията, прикрепена към китката ѝ, и му отрязва проклетата глава. Палас потрепери от вледеняващ гняв и се зачуди дали Каин не се чувства точно по този начин, преди да убие някого. — Аз ти вярвах, Величество. Доверих ти се, а ти ме излъга и заради това умряха хора, които обичах.

— Помисли добре какво правиш, Палас — каза Величеството, облиза устните си и помръдна с крак, опитвайки се да се отдръпне от нея.