Героите умират
- Автор: Стовер Мэтью Вудринг
- Серия: The Acts of Caine ( Overworld) #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502820
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Героите умират». Краткое содержание книги:
В родния си свят — Земята от нашето бъдеще — Каин е Хари Майкълсън, суперзвезда, чиито приключения в Отвъдие съпреживяват милиони зрители, свързани с него чрез виртуален интерфейс.
Ала извън помещенията на Студията — корпорацията, която продава приключенията му по света — той е никой; намира се някъде по средата в йерархията на едно жестоко кастово общество и често му се налага да се опитва да забрави, че в един далечен свят избива хора за забавление на богатите лентяи от собствената си планета.
Но сега нещата са стигнали твърде далеч. Отчуждената му съпруга, Палас Рил, е изчезнала загадъчно сред копторите на престолния град Анхана. И за да я спаси, Каин трябва да се изправи срещу най-голямото предизвикателство в живота си: смъртоносна игра на котка и мишка с най-коварните властелини на двата свята.
Ха. Станала съм модна.
— Правя всичко по силите си, Тоа Сител. Очевидно никой не знае кой е Смешника Саймън или къде ще се появи следващия път.
И за това трябва да благодаря на Конос и страхотното му заклинание.
— Според мен — каза Тоа Сител — привържениците на Смешника Саймън още се намират в пределите на Анхана. Около седемнайсетина са и мнозина от тях са взели и семействата си, така че общият брой бегълци е около трийсет и осем души. Може би трябва да вложите усилия си в намирането на скривалището им.
Палас преглътна и извади един кестен от вътрешния си джоб.
Тя не можеше да види магическите знаци, които бяха изписани по повърхността му, не и ако не включеше менталното си зрение, но усещаше как дращят по дланта ѝ.
Може би все пак трябваше да убие тези мъже.
Величеството знае къде са те; заклинанието на Конос едва ли би могло да промени всичко. Отнеми два живота, за да спасиш трийсет и шест.
Тя си пое дълбоко дъх и се приготви физически, докато притискаше емоциите си с ментална длан.
— Градът е голям — рече Величеството с извинителен тон.
Какво?
— Веднага ще разпратя хората си — продължи той, — но не мога да обещая нищо. Има толкова много удобни за криене места и Поданиците нямат достъп до някои от тях.
— Направете всичко възможно. Както сигурно разбирате, тук не става въпрос за пари. Ако пограничните барони разберат, че Ма’елкот може да бъде победен лесно, без да се подлагат на голяма опасност… Мисля, че можете да си представите какви ще са последствията.
— Да. Поредната гражданска война, от която нямаме нужда.
Внезапно Палас усети, че диша тежко и стиска кестена в побелелите си от напрежението пръсти. Що за игра играеше Величеството? А тя без малко да го убие, без малко да убие и двамата; само благодарение на милостта на някой незнаен бог беше решила да изчака достатъчно, за да чуе това последното…
Почти не се вслушваше в остатъка от разговора, докато двамата мъже обсъждаха други, не толкова належащи дела, разчепкваха политиката на бандите в Лабиринта и различните слухове, които Величеството бе дочул от Поданиците си. Хамелеонът, който я задържаше на стената, нямаше да трае вечно; тя се накани да се спусне, когато чу Величеството да казва:
— Само още едно нещо. Искам да разбера каква е тая награда за Каин. За какво го търсите?
„Каин?“ Сърцето на Палас заблъска болезнено в гърдите ѝ; тя застина, спря да диша и стисна очи, опитвайки се да чуе по-добре.
— Според мен това не е ваша грижа.
Равнодушието в гласа на Величеството изглеждаше твърде пресилено.
— Той ми е приятел. Не искам това… споразумение, което сключихме, да попречи на приятелството ни. Освен това не искам приятелството ни да пречи на изпълнението на споразумението, разбирате ли ме? Не искам да ви го предам, без да знам защо го търсите.
„Да го предаде? Хари е тук? Сега?“ Устата на Палас пресъхна, стомахът ѝ се сви и сърцето ѝ заблъска в гърдите като парен чук. Пръстите ѝ изтръпнаха неприятно, сякаш току-що бе зашлевила на някого плесница.
— Нека това не ви притеснява. Задържах Каин по-рано тази вечер, но той не е застрашен от нищо. Поне не от нас; макар да смятам, че Манастирите може да са му малко ядосани. Всъщност узнах от един доста достоверен източник, че Ма’елкот смята да го наеме.
— Да го наеме? За какво?
— Как за какво? Да намери Смешника Саймън и да го убие, разбира се.
„Разбира се — помисли си разсеяно Палас. — Защо иначе ще е тук, ако не за да прецака за пореден път живота ми?“
Тя пропусна прощалните думи на двамата мъже, погълната от размишления и картини. Каин щеше да знае, разбира се — щеше да знае кой е Смешника Саймън, къде се намира и къде са токалите — Студията сигурно му беше показала нейния куб. Освен това тя беше сигурна, че той няма да я подгони наистина; дори Каин нямаше да падне толкова ниско. Всичко беше ясно, дяволски ясно.
Студията беше решила, че този път тя се е издънила. Бяха решили, че няма да се справи сама. Бяха решили, че ще направят по-голям удар, ако изпратят Могъщия Каин да спаси безполезния ѝ, некомпетентен женски задник.
Ако Каин се появеше в последния момент и спасеше положението, те щяха да спечелят стотина милиона повече, отколкото ако я оставеха да се измъкне сама.