Летният рицар

Хлородемонът се изтъркаля от колата ми, плъзна се по асфалта и се удари в металния контейнер с вой на болка, сред облак от разлетели се боклуци. Като че ли само единият ми фар бе оцелял след нападението и дори той примигваше замаяно в мъглата и облака от прах и пръст.

Дадох на заден, изминах няколко фута и отново превключих на стоп. Форсирах двигателя, натиснах съединителя и подкарах костенурката към чудовището. Този път се подготвих за удара и прибрах главата си в колата, преди да го ударя. Сблъсъкът беше яростен, изненадващо шумен и изключително удовлетворяващ. Разнесе се звук като от счупено, но успях да видя какво се беше случило едва след като дадох на задна и леко завих настрани, за да мога да погледна през страничния прозорец.

Бях разкъсал съществото на две, заклещвайки го между очуканата, покрита със скреж костенурка и металния контейнер. Слава на звездите, че не беше направен от фибростъкло. Краката на хлородемона лежаха до контейнера, превърнати в усукани фиданки и пръст, а ръцете му се въргаляха на няколко крачки от мен и безпомощно пляскаха по асфалта.

Изплюх се през прозореца, превключих отново на скорост и отидох да прибера Мърфи.

Слязох от колата и се наложи доста да поблъскам пасажерската врата, за да я отворя. Мърфи се изправи, използвайки стената за подпора, и погледна опулено заскрежената костенурка.

– Какво се случи, по дяволите?

– Чудовището растение.

– Чудовището растение и Снежко снежният човек?

Застанах до нея откъм ранения й крак, за да я подкрепя.

– Погрижих се за него. Да вървим.

Мърфи изпъшка тихичко от болка, но това не й попречи да докуцука до колата. Тъкмо се наканих да й помогна да седне, когато тя извика: „Хари!“, и се хвърли върху мен.

Горната половина на хлородемона някак си беше успяла да изпъпли от мъглата и сега протягаше един дълъг, увиващ се крайник към мен. Отскочих назад, по-далеч от него, и се опитах да прикрия с тялото си Мърфи.

Той успя да ме докопа. Усетих как пръсти с дебелината на млади клонки се вкопчват в гърлото ми и ме отхвърлят встрани от Мърфи, сякаш бях някое кутре. Други клони пръсти се вкопчиха в едното ми бедро и аз почувствах как се издигам във въздуха и тялото ми бавно започва да се разтяга.

– Досадник – изсъска някакъв нечовешки глас иззад сияещите зелени очи на хлородемона. – Не трябваше да се замесваш в тези истории. Нямаш представа какво е заложено. Умри заради своята арогантност.

Замислих се за някой духовит отговор, но пред очите ми причерня, а главата ми сякаш беше напъхана в някакво бавно стягащо се менгеме. Опитах се да събера силата си и да я прекарам през защитната гривна, но щом го направих, се разнесе шумолене на листа и клони и гривната падна от ръката ми, разкъсана на парчета. Опитах се да направя друго заклинание – и осъзнах, че концентрацията ми е започнала да се разпада и защитата ми срещу коварната омая на мъглата се е сринала. Мислите ми се пръснаха на неравномерни парчета; опитах се да ги събера и отново да ги сглобя, но натискът върху тялото ми се засили, докарвайки ми пламтяща агония.