Малкаса Пойнт
- Автор: Лаймон Ричард Карл
- Серия: Beast House Chronicles #2
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Върбанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Малкаса Пойнт». Краткое содержание книги:
Какъв е мистериозният Звяр, който в продължение на десетки години унижава жертвите си нощем по най-жесток начин? Съществува ли той наистина? Дали е главното действащо лице в зловещата инсценировка, в пошлия и безчовечен бизнес?
Млади хора, случайно попаднали в градчето Малкаса Пойнт, придобило мрачна слава с „Къщата на Звяра“, изживяват неочаквано голяма любов. Но на тях се пада и незавидният жребий да проникнат в свърталището на Звяра, да открият тайнственото същество, да го унищожат и прекратят злодеянията.
Динамичното действие с неочаквани обрати, кървавите схватки и убийствата, свързани с неподозирани тайни, държат в постоянно напрежение читателя, провокират въображението му.
Звярът вече бе много близо. По звука на ръмженето разбра, че е на един-два метра зад нея.
Лявото й рамо се блъсна в стената. Тялото й се усука. Джанис се залюля и падна по гръб.
Взря се в тъмното. Не можа да го види. Но чу съскане, което приличаше на сух, ироничен смях.
Нещо влажно и хлъзгаво разтвори краката й. Някой я теглеше за фланелката. Повдигна за миг гърба й. Дрехата започна да се смъква по раменете и Джанис остави ръкавите да се измъкнат от отпуснатите й ръце. Усети върху тялото си остри нокти. Гащите й бяха разкъсани. Нещо топло я пръсна по корема и гърдите — неговата кръв.
Върху лицето си усети топлия му дъх.
— Копеле! — изкрещя тя и замахна с ножа.
Ножът се заби в плътта на чудовището. Извади го и пак го заби. Звярът изрева от болка. След това я удари по ръката. Ножът изхвърча от вкочанените й пръсти.
Зад главата си чу стържещ звук, наподобяващ плъзгане на дърво по пръст.
Звярът я стискаше за раменете. Ноктите му се впиваха дълбоко. Тя се извъртя и го наръга с коляно. Съществото продължаваше да я държи. Отблъсна крака й. Пенисът му се заби в бедрото й.
Лицето му беше мъртвешки бяло и лъщеше като плужек. Върху нея капна слюнка от широката му уста. Почуди се защо изведнъж започна да вижда лицето му. Но преди да си отговори, главата му рязко се изви нагоре.
В ушите й гръмна рев, сякаш целият свят бе взривен.
Едното око на звяра представляваше лъскава дупка.
Част от муцуната му изхвърча.
Челюстта му се разпадна.
Джанис извърна лице. Онова, което бе останало от главата на звяра, тупна върху нея.
В тишината ушите й продължиха да бучат.
Мъжки глас каза:
— По дяволите!
25
— Как сте, момичета? — попита барманката.
— Бих си поръчала… — започна Нора.
— Хайде да тръгваме — прекъсна я Тайлър.
— Казаха, че трябва да ги чакаме тук.
— Не ме интересува — тя стана от масата.
Нора сви рамене към барманката.
— Значи това е всичко — каза Нора и последва Тайлър.
Пресякоха бързо слабо осветения бар.
— Закъде си се забързала така?
— Не мога повече да издържам. Казаха, че ще се върнат след час.
— И закъсняват едва с двадесет минути. Може би не са успели да проникнат толкова бързо, колкото си представяха.
Въпреки успокоителните думи, Тайлър усети напрежение в гласа на приятелката си.
Бутна една от тежките дървени врати и я задържа, докато излезе Нора. Пое дълбоко хладния нощен въздух. Спря се до стария автомобил пред входа и се загледа към пътя. Не минаваха никакви коли.
Нора се обгърна с ръце отпред. Очевидно й бе студено в тънката оранжева блуза.
— Хайде да се върнем и да изпием по още едно? Скоро ще с тук. Сигурна съм, че ще се оправят.
— Наистина ли?
— Разбира се. По-добре да влезем, отколкото да стоим навън и да ни мръзнат задниците.
— Ще полудея, ако продължа да седя на едно място.
— Какво искаш да направим?
— Не зная. Защо не се връщат?
— Може би вече са тръгнали.
Тайлър затаи дъх, когато пътят се освети от фарове. Вгледа се между дърветата и въздъхна. Колата отмина. Беше някакъв камион.
— Хайде да влезем в автомобила — предложи Тайлър.
— Добре. Поне ще сме на топло.
Тръгнаха по алеята към паркинга.
— В теб ли са ключовете? — попита Нора.
— Да.
— Не искаш ли да се преоблечеш?
— Не.
Нора изтича, за да настигне Тайлър.
— Защо си се разбързала толкова? Сигурно ще ги срещнем по пътя и ще трябва да обръщаме.
— Поне ще знаем, че са добре.
— Да, но може и да ги изпуснем, ако са паркирали в някоя странична улица…
— Ако не забележим никъде колата, ще обърнем и ще се върнем.
Тайлър отвори омнито, отпусна се на седалката зад волана и се пресегна да отключи другата врата на Нора. Нора се качи, а тя сложи ключа в стартера. Вратата се хлопна. Тайлър даде рязко назад.
— За бога, успокой се.
— Не мога.
Тя се засили към пътя.
— Няма никакво основание да се паникьосваш.
— Досега трябваше да се върнат!
— Зная, зная.