Малкаса Пойнт

— Какво е това „Уанда“? — попита Гормън.

— Това беше едно заведение в града с лоша репутация. И в този момент всички посетители щяха да се пръснат от смях. Аз избягах. Това бе единственото, което можех да направя, за да не се разплача пред всички и да посрамя и себе си, и татко.

— Сигурно си се почувствал ужасно.

— Да.

Капитанът изпи почти цялото количество, като остави на дъното съвсем малко. Загледа се в чашата и го допи.

— Преглътнах обидата, но след това ядох бой с камшик. Преподобният отец Томпсън ме бе видял, че влизам с другите и бе побързал да ме издаде. Майка ми така ме наложи, че после не можех да сядам на дупето си цели две седмици.

Гормън се изправи, клатейки съчувствено глава.

— Дай да ти налея още, капитане.

Занесе чашата му до каничката и я напълни. Сядайки отново, каза:

— Разкажи ми за живота си като моряк. Сигурно си видял много от моретата на земята.

— Не чак толкова. Управлявах риболовно корабче на пристанището в залива Бранднър. Влизах на десет мили навътре — взе питието. — Винаги съм копнял за далечно пътешествие. Всъщност, исках да намеря острова, на който баща ми попаднал на Бобо. Представях си как ще отида и ще проверя дали има още от онези същества. Бях си наумил да ги изтребя. Но така и не заминах. Не можах да се реша да тръгна. Нещо ми подсказваше, че трябва да стоя в Малкаса и да държа под око „Къщата на Звяра“. Това ми е съдбата — да издебна Бобо и да го унищожа.

— Мислиш ли, че на острова може да има оцелели… — Гормън чу шума на автомобилен двигател. — Извини ме за миг.

Стана и се отправи към прозореца. Дръпна пердето и надникна навън, с ръце над очите, за да вижда в тъмното.

Приближаваха се две коли — мустанг и бяло омни. Свиха към бунгалото на Ейб и Джек. Спряха.

— Не зная дали има оцелели — смотолеви капитанът. — Мисля, че може и да има.

Гормън видя как се отвориха вратите. Тайлър, Ейб и Нора слязоха от омнито.

— Много е любопитен фактът — продължи Франк, — че на острова няма никакъв дивеч, освен тези същества, а те са месоядни. Много съм разсъждавал по този въпрос.

Ейб отвори предната дясна врата на мустанга. Заедно с Джек помогна на някого да слезе.

— Навярно отдавна са унищожили целия дивеч на острова.

На светлината от фенера на Ейб, Гормън успя да види, че пътничката бе момиче. Косата й бе в безпорядък. Поведоха я към вратата с гръб към Гормън. Цялото й тяло — от раменете до краката — бе обгърнато с одеяло.

— След като са месоядни, трябва да са оцелели, като се изяждат помежду си.

Гормън не можеше да види лицето на момичето, но разбра, че то е Джанис Крогън. Стана му лошо.

— Това често се е случвало в примитивните общества. Между хората. Нуждаят се от белтъчини и се бият помежду си, като изяждат убитите в битките. Така е ставало цял живот.