Малкаса Пойнт
- Автор: Лаймон Ричард Карл
- Серия: Beast House Chronicles #2
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Върбанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Малкаса Пойнт». Краткое содержание книги:
Какъв е мистериозният Звяр, който в продължение на десетки години унижава жертвите си нощем по най-жесток начин? Съществува ли той наистина? Дали е главното действащо лице в зловещата инсценировка, в пошлия и безчовечен бизнес?
Млади хора, случайно попаднали в градчето Малкаса Пойнт, придобило мрачна слава с „Къщата на Звяра“, изживяват неочаквано голяма любов. Но на тях се пада и незавидният жребий да проникнат в свърталището на Звяра, да открият тайнственото същество, да го унищожат и прекратят злодеянията.
Динамичното действие с неочаквани обрати, кървавите схватки и убийствата, свързани с неподозирани тайни, държат в постоянно напрежение читателя, провокират въображението му.
Джанис отстъпи от нея.
Вратата все още бе отворена.
Изтича към нея. Огледа се по коридора и видя, че няма никого. Затвори вратата, издърпа ключа от бравата и здраво го стисна. Санди бе казала, че с него не може да отключи входа, но може и да е излъгала.
Веднага след стаята, в която беше заключена, коридорът спираше пред празна стена. В другата посока минаваше покрай няколко врати. Повечето бяха затворени. Почти към края се виждаше парапет. Джанис извади остатъка от крушката от устата си и тръгна бързо към стълбите. Беше сигурна, че този етаж е безлюден. В противен случай, досега суматохата щеше да доведе някого.
Безлюден, може би, като изключим майката на Санди и бебето, които сигурно са заключени в една от тези стаи. Докато минаваше бързо покрай затворените врати, се поколеба дали да не ги освободи. Твърде опасно е — ако започне да отваря вратите, кой знае на какво може да попадне. Веднъж да се измъкне от това място, за останалото щяха да се погрижат ченгетата.
Стигна до първата отворена врата. Погледна вътре. Стаята бе тъмна и тиха.
Оставаха една стая в дъното и две, покрай които трябва да изтича.
Мина бързо покрай тях без неприятности. Когато стигна парапета, трепна от внезапно потропване зад гърба си. Очакваше го, но въпреки това се стресна и уплаши.
— По-мо-ощ! — Викаше Агнес. Гласът й бе приглушен. — По-мо-оощ! Пуснете ме!
Джанис затаи дъх и започна да слиза. Пространството долу бе полуосветено със синя светлина. Наведе се да погледне. В подножието на стълбата бе преддверието. И входната врата!
Откритото пространство вляво бе тъмно. Отдясно се виждаше сводеста врата към стая, която бе осветена в синьо. На стената висеше тъмна завеса. Джанис Видя няколко пръснати възглавници, покрити с лъскава материя подобна на сатен. Бързо се спусна по стълбите, без да отделя очи от вратата на стаята.
Входът се намираше на не повече от три метра. Ако тръгне натам, тези, които са в стаята, ще я видят.
Санди твърдеше, че ключът няма да отключи входната врата.
Джанис реши да не рискува. Мина тихо покрай колоната, която подпираше перилата на стълбите. Измина на пръсти тъмния проход, който се образуваше между стълбището и стената. Той я отведе към задната част на къщата — в стая с мазен под.
Това трябва да е кухнята, досети се тя.
Затвори летящата врата и потърси в тъмното ключа на лампата. Намери го. Синя светлина заля стаята.
Мина покрай печката. В дъното имаше мивка, дълъг плот, шкафове — горе и долу, но не виждаше никаква врата. До мивката бе окачена поставка с ножове. Остави крушката и ключа, както и ламарината от кутията с кока-кола. Избра един касапски нож и един с назъбено острие. Пъхна касапския нож в гащите си и почувства хладното му острие. Хвана здраво другия нож в дясната си ръка и пристъпи към една затворена врата до хладилника.
Не беше заключена. Отвори я. Тъмни стълби водеха надолу към мазе, осветено в синьо. Затвори вратата зад себе си. Въздухът бе студен. Треперейки, разгледа синия килим по пода на мазето. Видя и няколко пръснати възглавници.
Господи, моля те, нека да няма никого.
Нека да има тунел.
Пое дълбоко дъх и бързо се отправи надолу.
Мазето не беше празно.
Джанис се сепна и спря рязко. Вкопчи се в перилата и се взря през мъждивата светлина в три фигури.
Стояха до стената. Двама мъже и една жена. Голи и неподвижни. Главите им бяха странно отпуснати. Джанис отстъпи с едно стъпало нагоре и видя, че краката им не докосват пода.
— Господи — промърмори тя.
Слезе по останалите стъпала и бавно се приближи към телата.
Това са трупове, помисли си тя. Трупове.
От едното бедро на жената липсваха големи късове, сякаш бяха отхапани.
От гръдния кош на всяко от телата стърчеше стоманено острие.
Окачени са на куки.
Догади й се и се вцепени. Приближи се още. Краката й трепереха.
И трите трупа бяха разкъсани и покрити със засъхнала кръв, която на синята светлина изглеждаше виолетова.
Вдигна очи към едно от лицата и притисна с ръка устата си, за да не извика.
Едното око бе затворено, но другото я гледаше. Езикът се подаваше навън. Въпреки изкривените черти, тя разпозна лицето. Беше на Брайън Блейк.