Лабиринтът от кости
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #11
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-679-0
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лабиринтът от кости». Краткое содержание книги:
В същата пещерна система сложни праисторически изображения разказват за епична битка между неандерталците и неясни чудовищни фигури. Кой е загадъчният враг, представен на древните картини, и какво означават изображенията?
Преди да намери каквито и да било отговори, изследователският екип е нападнат; в същото време на атака е подложен и център за изследване на примати край Атланта. Свързани ли са помежду си тези събития? Кой стои зад атаките? Търсенето на истината ще върне командир Грей Пиърс от Сигма Форс 50 000 години назад в миналото. Докато той и Сигма проследяват еволюцията на човешкия разум до неговия първоизточник, те ще бъдат въвлечени в катастрофална битка за бъдещето на човечеството, която обхваща цялото земно кълбо… и отвъд него.
— Италианците могат и да заподозрат кой ги е изпратил — каза Чан, — но въпреки това сме в състояние да отричаме. Хората, които пратих, бяха призраци, сенки без официално досие в Народната освободителна армия. И не са били убити никакви местни, така че станалото лесно може да се изкара като терористична атака срещу християнска цел.
Макар че преценката му вероятно щеше да се окаже вярна в дългосрочен план, това не омаловажаваше по-големия му провал. Сестрата на Мария отново се беше измъкнала.
Чан осъзнаваше това и се опита да намали вината си, като насочи обвиненията другаде.
— Ако ми бяхте казали, че имате човек на място, може би операцията щеше да даде по-положителен резултат.
Устните на Дзяйин се изкривиха в сурова усмивка.
— Duì — съгласи се тя. — Но поне старши лейтенант Вей оцеля и в момента е по петите на целите.
Старши лейтенант Шу Вей беше сред най-младите членове на специалните сили на военен окръг Ченду, носещи кодово име Сокол, специализирани в придобиване на цели, саботаж и внезапни удари. Освен това беше племенница на Дзяйин, дъщеря на сестра ѝ. Дзяйин беше използвала връзките си във военното разузнаване, за да я включи тайно в тази мисия, та да се намеси при нужда.
— Старши лейтенант Вей научи също кой съпровожда Лена Крандъл и онзи хърватски свещеник — продължи Дзяйин. — Американци са, вероятно секретна група, свързана с военните. От разговора с една монахиня преди атаката Вей е научила също какво търси групата на Лена.
— И какво? — попита Чан, този път с по-покорен тон.
— Информация за свещеник от седемнайсети век. Атанасий Кирхер.
Чан се намръщи, видимо смутен — също като Дзяйин, но тя успя да продължи с безизразна физиономия:
— Вей ще продължи в тази насока, за да определи как това необичайно проучване може да застраши целите ни… и да елиминира Лена Крандъл.
— Но аз си мислех, че искате да я заловим жива.
— След толкова много провали от ваша страна стигнах до заключението, че подобен план е твърде рискован. За безопасното ѝ залавяне е нужна деликатност, която вече не можем да си позволим. Затова Шу Вей събира от собствената си част ударен екип, който да преследва и елиминира тази заплаха веднъж завинаги.
Чан изпъна гръб.
— В такъв случай съм сигурен, че с моя подкрепа…
— Няма да е необходимо. Очевидно имате предостатъчно грижи тук.
Използва момента, за да го вбеси още повече.
— Убедена съм, че след като вниманието ви е насочено изцяло тук, поне ще можете да се погрижите за сигурността на комплекса. — Погледна го с презрение. — Разбира се, всеки нов провал ще наложи по-сурово наказание.
И кимна към двойната врата.
Макар физиономията на Чан да оставаше гневна, в очите му проблесна страх.
„Добре“.
Тя се обърна към Мария и останалите.
„А сега да покажем на новодошлите какви са последствията от провал“.
19:27
„Ето ги и неприятностите“.
Ковалски гледаше как китайската генералка върви към тях. Изглеждаше му прекалено доволна и това изобщо не му харесваше.
— Елате — каза тя, когато стигна до тях. — Нека ви покажа какво постигнахме — и как можете да помогнете.
Даде им знак да я последват и нареди на въоръжения ескорт да изостане.
— Това май не е обиколка по желание — промърмори Ковалски на Мария.
Тя не отговори, но той видя нервността на пребледнялото ѝ лице. Китайците искаха експертизата ѝ като генетик за нещо — но за какво?
Стоманените врати се отвориха и ги лъхна миризма на животни, антисептици и белина.
Отвъд прага имаше огромно бяло помещение с блестящо оборудване. От едната страна имаше клетки; покрай другата стена бяха наредени десет метални маси. Ковалски си помисли, че приличат на маси в морга. С изключение на това, че двете най-близки приличаха на гинекологични.
Една от масите, изглежда, беше използвана неотдавна. Облечен в бяло работник миеше с маркуч кръв и тъкан по наклонената повърхност, като насочваше отпадъците в металната кофа в края. По-смущаващото бе, че на лавицата зад масата бяха наредени стъклени съдове, в които имаше органи, включително сърце с прекалено големи размери.
Ковалски преглътна с отвращение и извърна поглед.
В металните клетки от другата страна имаше онова, което Ковалски би очаквал да види в подобна лаборатория — бели мишки, обърнали розови муцунки към тях, зайци, самотно шимпанзе, свито в дъното на по-голяма клетка. Ръцете му бяха обръснати целите, както и темето му.