Ветровете на Нептун
- Автор: Варгас Фред
- Серия: Комисар Адамсберг #5
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Ветровете на Нептун». Краткое содержание книги:
Адамсберг натисна копчето, посочено му от Жозет.
- Нещо бучи - каза Данглар.
- Смених честотата.
281
- Сложна работа - изкоментира Данглар. - Мафиотска история.
- Смених лагера и познанствата си, капитане. Приспособявам се.
Късно през нощта, завит с малко хладните кувер-тюри и загледан във въглените в камината, Адамсберг обмисляше огромните възможности, които му разкриваше присъствието в къщата на една възрастна ха-керка. Опитваше се да си спомни името на нотариуса, уредил продажбата на имението в Пиренеите. Някога го знаеше. Нотариусът на фюлжанс задължително щеше да си държи езика зад зъбите. Юрист, най-вероятно извършил на младини нещо нередно, за което фюлжанс бе узнал. Веднъж попаднал в клопката на съдията, той се бе превърнал в негов доживотен васал. Как се казваше, да му се не знае! Виждаше позлатената табела на фасадата на буржоазна къща, когато бе отишъл да го попита на коя дата е купено имението. Спомняше си млад мъж на не повече от трийсет години. С малко късмет можеше още да работи.
Позлатената табела се сливаше с пламтящата жарава. Спомняше си също, че в името имаше някаква цифра. Преброи от едно до десет. Десет. Десево. Метр Жером Десево, нотариус. Хванат за топките от же-лязната ръка на фюлжанс.
XLIV
Смаян от неочакваната сръчност на Жозет, Адамсберг седеше до нея и гледаше как малките й и сбръчкани ръце пърхат над клавиатурата. На екрана се изписваха с голяма скорост поредици от цифри и букви, на които Жозет отговаряше с точно толкова неразгадаеми знаци. Пред очите на Адамсберг машината се променяше, превръщаше се в нетцо като голяма лампа на Аладин, от която щеше да излезе дух и любезно да му изпълни три желания. Стига все пак да знае да работи с нея, докато в добрите стари времена всеки глупак можеше да забърше лампата с парцал. По отношение на желанията нещата сериозно се бяха усложнили.
- Вашият човек е много добре защитен - обяви Жозет с треперещото си гласче, което обаче на свой терен не звучеше толкова свенливо. - Прекалено за нотариус.
- Той не е обикновен нотариус, Един призрак го държи за топките.
- А, значи затова.
- Успявате ли, Жозет?
- Има четири последователни резета. Ще отнеме време.
Главата на старата дама потрепваше също като ръцете й и Адамсберг са запита дали този тремор не й пречеше да разчита правилно изписаното на екрана. Клемантин, която не се бе отказала от желанието си да угои Адамсберг, донесе поднос с тиганици и кленов сироп. Адамсберг наблюдаваше дрехите на Жозет -елегантен бежов костюм и груби червени кецове.
- Защо носите кецове? За да не вдигате шум в подземието ли?
283
Жозет се усмихна. Защо не? Леко и практично. Като за крадец.
- Цени удобството си, ето защо - обясни Клемантин.
- Преди - каза Жозет, - когато бях омъжена за моя корабовладелец, носех само костюми и перли.
- Много беше шик - одобри Клемантин.
- Богат ли беше? - попита Адамсберг.
- Не знаеше какво да си прави парите. Но ги пазеше за себе си. Аз отклонявах по някоя сумичка оттук-оттам за някой притеснен приятел. Така започна всичко. Но тогава не бях много умела и той ме хвана.
- И стана скандал?
- Страхотен скандал, много шумен. След развода взех да се ровя в сметките му, после си казах: Жозет, ако искаш да постигнеш нещо, трябва да работиш по-мащабно. И постепенно се научих. На шейсет и пет години бях готова да отплавам.
- Къде се запознахте с Клемантин?
- На битака, преди трийсет и пет години. Притежавах там антикварен магазин, подарък от мъжа ми.
- За да се намира на работа - уточни Клемантин, която стоеше права и следеше дали Адамсберг си яде тиганиците. - Обаче асортимента беше качествен, не някой боклук. Добре се забавлявахме, нали, Жозет?
- Ето го нашия нотариус - каза Жозет и посочи с пръст екрана.
- Ха така - одобри Клемантин, която през живота си не бе докосвала клавиатура.
-Този е, нали? Метр Жером Десево и съдружници, булевард Сюше, Париж.
- У тях ли сте? - попита Адамсберг, очарован, и приближи стола си.
- Все едно, че съм се настанила удобно в апартамента му. Много голяма кантора, седемнайсет съдружници и хиляди досиета. Обуйте си кецовете, тръгваме на обиколка. Кое име търсим?
284
- фюлжанс, Оноре Гийом.
- Имам доста неща - каза Жозет след малко. - Но нищо след 1987 година.
- Защото оттогава е мъртъв. Трябва да си е сменил името.
- Това задължително ли е след смъртта?
- Предполагам, че зависи от работата, която ти предстои да свършиш. Да имате случайно Максим Льоклер, закупил имот през 1999 година?
- Да - отвърна Жозет след кратко търсене. - Купил е имот, наречен „Замъка“, в Ба-Рен. Нищо друго с това име.