Ветровете на Нептун
- Автор: Варгас Фред
- Серия: Комисар Адамсберг #5
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Ветровете на Нептун». Краткое содержание книги:
Жозет замълча.
- Ето такава е Жозет - заяви Клемантин. - Останки от възпитанието й. Нищо не може да се направи. Богатите приказват така, както вървят - предпазливо. Умират от шубе. Сега си бедна, клета ми Жозет, така че давай.
278
- Човек може да се придвижва не само с крака -обясни Жозет. - Това исках да кажа. И да стигне по-бързо и по-надалеч.
- Как? - попита Адамсберг.
- С клавишите. Ако трябва например да се намерят адреси, можете да влезете в мрежата.
- Знам, Жозет - любезно отвърна Адамсберг. - В интернет. Но адресите, които търся, не са на разположение на публиката. Те са скрити, тайни, подземни.
- Да - колебливо рече Жозет. - Но аз точно за подземието говорех, за тайната мрежа.
Адамсберг замълча. Не беше сигурен дали разбира думите на Жозет. Клемантин се възползва, за да му налее чаша вино.
- Не, Клемантин. След онзи запой вече не пия.
- Хайде сега, нали няма да ми направите и алергия към алкохола на всичкото отгоре? Една чаша с яденето е задължителна.
И Клемантин доля чашата. Жозет потупваше неустановените стени на къщичката си от грис, вадеше гроздовите зърна и правеше от тях прозорци.
- Тайната мрежа. Жозет? - меко попита Адамсберг.
- Там ли пътувате?
- Жозет ходи където си иска в тия подземия - заяви Клемантин. - Днес е в Хамбург, утре в Ню Йорк.
- Компютърен пират? - изумено попита Адамсберг.
- Хакер?
- Точно - доволно потвърди Клемантин. - Жозет взима от богатите и дава на бедните. Като минава през тунелите. Изпийте я тази чаша де.
- Това ли означаваха онези „прехвърляния“ и „разпределения“? - попита Адамсберг.
- Да - отвърна Жозет и бързо отмести поглед. -Изравнявам.
Жозет заби едно гроздово зърно в покрива вместо комин.
- Къде отиват отклонените средства?
279
- В една асоциация и в моята заплата.
- А откъде взимате средствата?
- Отвсякъде. От големите богатства. Влизам в касите и чопвам по малко.
- Без да оставяте следи?
- За десет години само веднъж съм имала неприятности, преди три месеца, защото се наложи да действам прекалено бързо. Затова сега съм у Клемантин. Изтривам следите си, вече почти съм приключила.
- Тъй е то, не си струва да бързаш - рече Клемантин. - Но неговият случай е по-специален. Той има само шест седмици. Ще трябва да се позанимаеш с него.
Адамсберг се взираше поразен в този пират, в този прегърбен хакер, дребна и слаба възрастна женица с треперещи ръце. Която се казваше Жозет.
- Как научихте всичко това?
- То се учи от само себе си, когато си сръчен. Клемантин ми каза, че имате неприятности. Заради нея бих ви услужила.
- Жозет - прекъсна я Адамсберг, - можете ли да проникнете в архива на един нотариус например? Да го прочетете?
- Стига да е вкаран в компютъра - отвърна тънкото гласче.
- Да разбиете защитата? Да минете през стената?
- Да - скромно каза Жозет.
- Един вид като призрак - обобщи Адамсберг.
- Тъй би трябвало да направиш - обади се Клемантин. - Щото на него един хубав призрак му е скочил отгоре. Жозет, не си играй с храната. На мен лично не ми пречи, но на баща ми не би му харесало.
Изул обувките си и седнал по турски на старото канапе, облечено в дамаска на цветя, Адамсберг извади новия си телефон, за да се обади на Данглар.
280
Извинявайте - каза Жозет, - на сигурен приятел ли се обаждате? Защитена ли е линията му?
- Мобилният ми е нов, Жозет. И се обаждам на мобилен.
- Трудно е да се засече, но ако говорите повече от осем до десет минути, по-добре сменяйте честотата. Ще ви дам моя, той е защитен. Гледайте си часовника и сменяйте, като натиснете ето това копче. Утре ще оправя и вашия.
Впечатлен, Адамсберг прие усъвършенствания апарат на Жозет.
- Имам шест седмици отсрочка, Данглар. Изтръгнати от скритото лице на Брезийон.
Данглар учудено подсвирна.
- Мислех, че и двете му лица са от лед.
- Не, открих една пътека и тръгнах по нея. Получих оръжие, нова карта и частично и неофициално прекратяване на наблюдението. Не гарантирам за подслушването и не мога да ходя където си искам. Ако ме засекат, и Брезийон потъва заедно с мен. А той ми оказа неколкоседмично доверие. Освен това гаси цигарата си с палец, без да се опари. С други думи, не мога да го компрометирам, не мога да отида в картотеката.
- Тоест да отида аз.
- И в архива. Трябва да запълним празнотата между смъртта на съдията и Шилтигем. Ще рече, да открием убийствата, извършени с тризъбец през последните шестнайсет години. Можете ли да се заемете с това?
- Извършени от Последователя. Да, ще се заема.
- Изпращайте ми информацията по електронната поща, капитане. Един момент.