Ветровете на Нептун
- Автор: Варгас Фред
- Серия: Комисар Адамсберг #5
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Ветровете на Нептун». Краткое содержание книги:
- Тринайсет с това в Квебек.
- Бях сам, Жозет.
- Еоворехте за последовател със заместника си. Ако е извършил четири убийства след смъртта на съдията, защо да не е убил и за пети път?
- Поради една съвсем проста причина, Жозет. Ако си беше дал труда да дойде в Квебек, то щеше да е, за
293
да ме вкара в капана, както е направил с другите изкупителни жертви. Ако някакъв последовател или ученик е поел щафетата от фюлжанс, то това би било от възхищение към съдията, от непреодолимо желание да довърши делото му. Само че този убиец, дори да е омагьосан от фюлжанс, не е фюлжанс. Съдията ме мразеше и искаше да ме съсипе. Докато другият, Последователя, не може да изпитва същата омраза, защото дори не ме познава. Да довърши серията на съдията е едно, докато да ме убие, за да ме подари на мъртвия, е съвсем друго. Не вярвам в подобна версия. Затова ви казвам, че бях сам.
- Клемантин твърди, че това са просто черни мисли.
- Но верни. И ако има Последовател, той не е стар. Възхищението е младежка емоция. Можем да смятаме, че е между трийсет и четирийсет години. Мъжете от това поколение не пушат лула или твърде рядко пушат лула. Обитателят на „Замъка“ е пушел лула и косите му са били бели. Не, Жозет, не вярвам в Последователя. Стигнал съм до задънена улица.
Жозет ритмично потупваше със сивия си терлик по стария тухлен под.
- Освен ако не повярвате в съществуването на живи мъртъвци - каза тя след кратка пауза.
- Освен.
Двамата потънаха в дълго мълчание. Жозет разравяше огъня.
- Уморена ли сте, клета ми Жозет? - попита Адамсберг, учуден, че използва обръщението на Клемантин.
- Често обикалям из подземията нощем.
- След смъртта на съдията този човек - Максим Льоклер, Огюст Прима или както там се казва - е напълно невидим. Или Последователя се опитва да запази образа на фюлжанс, или нашият жив мъртвец не желае да се разкрие.
294
- След като е мъртвец.
- Именно. За четири години никой не е видял Максим Льоклер. Нито служителите в агенцията, нито икономката, нито градинарят, нито пощаджията. Всички покупки е вършила икономката. Собственикът е давал указания с бележки, евентуално по телефона. Напълно възможна невидимост, след като е успял да я осъществи. И все пак, Жозет, струва ми се невъзможно съвсем никой да не го е видял. За две години, както и да е, но не и за пет, не и за шестнайсет. По принцип би могъл да се укрие, ако не се случи нищо неочаквано, нищо спешно, нищо непредвидено. А за шестнайсет години това няма как да се избегне. Ако добре преровим тези шестнайсет години, би трябвало да уловим неуловимия.
Жозет слушаше като съвестен хакер, очакващ поточни указания, поклащайки главата си и терлика си.
- Мисля си например за лекар, Жозет. Внезапно прилошаване, падане, нараняване. Непредвиденото събитие, които ви принуждава спешно да извикате лекар. Ако се е случило нещо подобно, нашият човек не би извикал местния доктор. Би се обърнал към ано-нимна служба, към „Бърза помощ“, към онези, които виждате само веднъж и които веднага ви забравят.
- Разбирам - каза Жозет. - Но подобни служби едва ли пазят архивите си повече от пет години.
- Което ни води до Максим Льоклер. Значи трябва да обходим центровете за спешна помощ в Ба-Рен и да видим дали някой лекар не е минал през „Замъка“ на живия мъртвец.
Жозет окачи машата на мястото й, оправи обиците си и нави ръкавите на елегантния си пуловер. В един часа през нощта тя отново включи компютъра, а Адамсберг, останал сам пред камината, постави вътре две цепеници и зачака, напрегнат като баща пред родилната зала. Бе започнал суеверно да стои далеч от Жозет, когато тя работеше с Аладиновата си лам-
295
па. Боеше се, ако седи до нея, да не види как на лицето й се изписват обезсърчение и разочарование. Чакаше неподвижен, спрял на посещаваната от призраци пътека на пирогите. И вкопчен в пренебрежимо малката надежда, която му даваха резултатите от крадливите изследвания на старата дама. Резултати, които полагаше върху предметното стъкло на мисълта си, докато се молеше ключалките да се стопят в пламъка на гения, с който очевидно бе надарена дребната хакерка. Бе отбелязал термините, които Жозет употребяваше, за да означи шестте степени на съпротива на заключените врати във възходящ ред: добри, трудни, упорити, жилави, бетонирани, блиндирани. Някога бе проникнала през блиндираните врати на ФБР, значи имаше надежда. Адамсберг чу шъшкането на терлиците в коридора и стана.
- Ето - обяви Жозет. - Доста беше жилава, но се отвори.
- Казвайте - подкани я Адамсберг.
- Максим Льоклер е викал „Бърза помощ“ преди две години, на 17 август, в 14,40 часа. Вследствие на седем ужилвания от оса имал голям едем на врата и в долната част на лицето. Седем. Лекарят пристигнал след пет минути. Отново дошъл в двайсет часа и му бил още една инжекция. Разполагам с името на лекаря - Венсан Куртен. Позволих си да вляза в неговия сайт.